За морските етюди на Радка Пенчева в “Морето на българина”

Главният уредник на къща-музей „Емилиян Станев“ във Велико Търново д-р Радка Пенчева издаде своята шеста самостоятелна книга с критически изследвания. Тя е спечелила финансиране от Община Велико Търново по програма „Изкуство и култура“ за 2016 г. Тук е мястото да припомним, че с предишния си критически сборник „Писателят: лица и спомени“ (изд. „Фабер“, В. Търново, 2014) авторката стана първият лауреат на новоучредената от Община Велико Търново награда „Култура“, връчвана за 24 май.

Сборникът „Морето на българина“ обединява дванадесет критически текста, свързани с произведения на известни или по-малко популярни български писатели и поети, които са писали на морска тематика. Хронологично изследването на книги и писатели обхваща времето от 20-те години на миналия век до 1944 г. и в този период са включени статии за Добрин Василев, Матвей Вълев, Яна Язова, Ячо Кабаивански (Марко Поло), Георги Попстаматов, Весела Страшимирова, Стефан Станчев, Димитър Добрев, Николай Лилиев, както и обзори за сп. „Морски сговор“ и търновския клон на Български народен морски сговор (БНМС). Разбираемо базисна е статията „Художествената литература на страниците на списание „Морски сговор“, защото около тази важна българска периодика, излизала двадесет години (1924–1944 г.), се въртят повечето имена и творби, които съставят корпуса на книгата. Без да бъде изчерпателно изследване на тази тема, книгата обхваща преди всичко автори, издали самостоятелни творби с център морето и всичко, свързано с него. Останалите, професионални писатели или различни специалисти по темата, авторката засяга в обзорната си статия за сп. „Морски сговор“. А на въпроса защо от човек от вътрешната част на страната ни изследва книги и автори, писали за морето, Р. Пенчева отговоря така: „Мисля, че в това няма нищо чудно. Историята на БНМС показва, че и много българи от вътрешността на страната са възприели неговите идеи и са образували клоновете в различни градове. Такъв е имало и във В. Търново. Неговата история разкривам в отделна статия. А и кой от нас не обича морето?“

Отбелязвано е нееднократно, че нашата литература и хуманитаристика като цяло са длъжници на маринистиката; че литературнокрическата ни мисъл не е изследвала достатъчно и във всички посоки морската тематика в българската литература. Смятам, че сборникът с критически изследвания на Р. Пенчева „Морето на българина“, макар и ситуиран хронологично в неголям период и около дузина имена, дава своя принос към публикуваното досега по темата.

Структурно текстовете в сборника са дедуктивно подредени. На първите две места са поставени статиите за художествената литература на страниците на сп. „Морски сговор“ и за търновския клон на БНМС, след които логично са изведени следващите имена – на „морелюбеца“ Добрин Василев (дал много на културната история на Варна), „екзотичния“ Матвей Вълев (извън „екзотиката“ и „сензацията“ в неговата биография и творчество, авторката акцентира върху творбите му с център пътешествия и морето), потъналата до неотдавна в забрава Яна Язова, „певците“ на морето Кирил Гривек (Кирил Илиев Добрев) и Стефан Станчев, „първата поетеса маринистка в българската поезия“ Весела Страшимирова-Танева (малко позабравено име на първокласна разказвачка от 30 и 40-те години на миналия век, а и поетеса, въпреки че наскоро площадът през Интерхотел „Поморие“ бе кръстен на нейно име), Ячо Кабаивански (Марко Поло) с неговия сборник „Това е положението“, Георги Попстаматов и неговият роман „Рибари“ (в академичния „Речник на българската литература“, т. 3, 1982, погрешно припознат като известния писател Георги Порфириев Стаматов, който, съзирам, е с този роман и в Уикипедия, и на други интернетски места), както и двама, дошли от вътрешността на страната, от „сушата“, – Димитър Добрев от с. Щръклево (издавал там от 1928 г. в. „Светлоструй“, а преди това и в. „Литературен преглед“, създател на Съюза на писателите от провинцията през 1934 г.; с оглед на темата тук е представена книгата му с импресии „Морски песни“ ) и Николай Лилиев от „града на поетите и липите“, Ст. Загора (учителствал във Варна две години в началото на 30-те, когато пише своя последен поетичен цикъл „При морето“, оказал се за съжаление и „неговото тъжно сбогуване с поезията“).

Какви са основните принципи, които откриваме в списанието „Морски сговор“ на БНМС и които защитават българските писатели и поети от посочения период? Изведени сбито от широкомащабната програма на организацията, можем да ги определим така: популяризиране на морето, плавателните реки и водни басейни като пълноценно водно богатство на родината ни, което ще доведе до нейния просперитет, чрез средствата на художественото слово; възпитание на любов и уважение към водното ни богатство и основно морето, към труда и живота на хората, свързани с водната стихия; стимулиране на високата художествена литература, посветена на морето; тематично и жанрово разширяване на обхвата от художествени творби на морска тема; включване на произведения на утвърдените български писатели (Фани Попова-Мутафова, Весела Страшимирова, Владимир Полянов, Ангел Каралийчев, Фра Дяволо, Георги Караиванов, Марко Поло и др.) и поети (Елисавета Багряна, Николай Ракитин, Николай Лилиев, Теодор Траянов, Кирил Христов, Евгения Марс, В. Каратеодоров, Люба Касърова, Мария Грубешлиева, Паулина Станчева, Весела Паспалеева и др.) в морската тематика, което несъмнено издига нейния литературен престиж; създаване на съответната терминология в езика ни чрез средствата на художествената литература, но и чрез съдействието на видни български езиковеди и специалисти; налагат се имената на немалко литературни критици, които изследват морската тема в българската литература и фолклор, изкуствознанието и етнографията, историята (Ем. Мутафов, Никола Т. Балабанов, Крум Кънчев, Добрин Василев, Н. Мишев, Д. Гинев, Васил Златарски, Ив. Сакъзов, П. Скорчев, Д. Симеонов, Карел Шкорпил, Ст. Андреев и др.). Разбира се, наред с литературни и критически текстове, в морската тематика се включват и останалите изкуства – с фотографии, с репродукции на картини; печатат се многобройни материали с политически и военен характер, хроники на военните действия в морските басейни по времето на Втората световна война; в многобройните постоянни рубрики ще открием „страници за малките“, хумор, пътеписи, текстове на границата между литературата и фолклора/легендарното, преводи – образци от световната литература на морска тематика, и др. Накратко: „Изданието показва високия дух на българина и на членовете на БНМС за приобщаване на морската тема в съкровищницата на родната ни култура, в издигането на морските отрасли на стопанството ни. В този смисъл то играе пионерска роля за времето си“ (с. 24).

Не по-малко интересна е статията на Р. Пенчева „Търновският клон на Български народен морски сговор (По материали от сп. „Морски сговор“)“, която разкрива детайлно организирането и дейността на този клон на организацията, който съществува толкова, колкото и БНМС – двадесет години, и е закрит от комунистите след 9.09.1944 г., поради ликвидиране на демократичния печат в България. Наред с изобилния документален материал, статията, а и цялата книга е илюстрирана с многобройни снимки, които уплътняват нейната художествено-критическа фактура, засилват въздействието на текста върху читателя.

А за да отговорим на въпроса „Какво е морето на/за българина?“, ще трябва да прочетем всичко описано и написано за него от писателите, поетите и специалистите по морета, после – метатекстовете в книги като „Морето на българина“ на Р. Пенчева (или на Георги Н. Николов. Морето в българската периодика XIX–XX век. Варна: LiterNet, 2009–2010), и накрая пак да не отидем на море, за да проверим на място (защото повече от 50% от българите не могат да си го позволят днес, ако профанираме).

---------------

Радка Пенчева. Морето на българина. Морски етюди в българската литература 1924–1944 г. Пловдив: „Астарта“, 2016, 130 с.

---------------