Кафе
Колко хубаво ухае
сутрешното ми кафе
там на моите капани –
въздух, тишина, море.
Вятър с дългите ми мигли
ненахално топъл, гол
пак флиртува до насита
той е сам и пак е мой.
Бяла пяна, снежна гали
пясъка на плажа спящ.
Чайки сини, прегладнели
пеят там на плажа наш.
Синя тишина ме гали
в утрото на моят ден
с сребърно-златисти длани
бяга Август победен.
Колко хубаво ухае
сутрешното ми кафе
миди, охлюви, рапани,
вятър, тишина, море.