Ивелина Никова: След непрогледна тъмнина настъпва вълшебен изгрев

Споделено от Ивелина Никова:
Казвам се Ивелина Никова и живея в град Провадия. На 37 години съм. По професия – главен счетоводител. Омъжена съм и имам син. През свободното си време пиша стихове. За мен те са много повече от хоби. Имам издадена стихосбирка, която се казва “Златни нишки” и в момента подготвям втора.

------------------

Ивелина Никова: След непрогледна тъмнина настъпва вълшебен изгрев.
(Интервю на Кристина Митева, по проекта “Един от нас споделя”)

– Кои бяха най-хубавите моменти в твоя живот досега?

– Най-хубавият момент в живота ми е раждането на моят син. Всъщност ценя минутките и наричам всеки ден “жълтица”. Вярвам, че всяко събитие носи мъдрост, а тя от своя страна е сила.

– А кое е най-трудното нещо, което си правила или преживяла?

– Трудно преживях смъртта на баща си. А трудностите в ежедневието приемам философски като уроци. Опитвам се да застана над тях, така по-лесно намирам решения.

– В какво вярваш?

– Вярвам в доброто и в себе си.

– За какво мечтаеш?

– Ако трябва да се опиша само с една дума бих употребила думата “мечтател”. Аз съм земен човек, който мечтае за повече красота в заобикалящия свят и в отношенията между хората. Бих се радвала, ако щастливите, усмихнати хора по улиците са повече.

– Важна ли е прошката в твоя живот?

– Да, прошката изчиства натрупаната горчилка и ми позволява да продължа напред.

– Харесваш ли нашето време? В коя друга епоха би живяла?

– Да, харесвам времето, в което живея. Но ако можех, бих се върнала за ден в епохата на Ренесанса. А защо не и да надникна в бъдещето...

– Кое е най-важното пътуване за теб?

– Пътят към опознаване на личността в дълбочина и пътят към самоусъвършенстване.

– Обичаш ли Живота?

– Влюбена съм в Живота, във всички негови проявления.

– Какво е за теб той сега? Опиши го с три думи.

– НЕЖНОСТ, ХАРМОНИЯ, СВЕТЛИНА

– Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

– Вярата, че ще успея и че след непрогледна тъмнина настъпва вълшебен изгрев.

– Искаш ли да промениш нещо у себе си?

– Бих искала да се науча на търпение и постоянство.

– От какво се страхуваш?

– Плаши ме сивотата и апатията. Трудно приемам в обкръжението си “мъртви души”.

– Какво ти дава представа за вечност?

Когато нощем погледна звездите, разбирам че ние, хората, сме малки прашинки в безкрайната Вселена и същевременно всеки човек е малка Вселена. В природата нищо не се губи, само се трансформира. Това създава усещането за вечност.

– Какво може да те разплаче?

– Тъжните очи на дете и съсухрената ръка на старица, протегната за жълти стотинки.

– А какво може да те накара да се усмихнеш?

– Умея да откривам чудесата, които се крият отвъд обикновеното. Усмихвам се когато видя ефирна пеперуда или калинка, утринната роса по цветята, падащи есенни листа или мехурчета в чаша шампанско. Усмихвам се, когато вдъхна аромата на цъфнали липи или слушам песен.

– Какъв е смисълът на живота според теб?

– Всеки човек идва на тази земя с мисия. Един е роден, за да рисува, друг –да пее, трети – да танцува. Животът е един непрестанен творчески процес. Според мен всеки трябва да е полезен и да остави нещо стойностно след себе си, независимо дали това ще е засадено дърво, писана стомна или построен дом.

– Какво искаш да оставиш след себе си?

– Красота и надежди за по-добро съществуване. Надявам се стиховете ми да се превърнат в златни нишки, които свързват сърцата на хората.

Благодаря за удоволствието да бъда Ваш гост. В заключение бих искала да припомня мисълта на Новалис: “Мечтата става свят, а светът – мечта!” и да пожелая на почитателите Ви постоянно да усещат радостта от сбъднатите мечти!

25 юни 2014 г.

------------------
Интервюто е препубликувано от сайта “Един от нас споделя” ---->>>>
------------------
“Един от нас споделя”, сборник интервюта по проект на Кристина Митева, изд. “Либра Скорп”, Бургас, 2018.
------------------