“Сбъднати мечти” е дебютната поетична книга на Ангел Драгов.
----------------
Драги читателю,
Ако държиш тази книга в ръцете си, то тя е живото доказателство, че мечтите се сбъдват, че няма невъзможни неща. Това е книга, създадена от вярата на един почти сляп човек и неговата сестра почти инвалид, че живота не свършва с предизвикателствата, които ни поднася. С вярата, че дори и в нездраво тяло, човек може да запази добротата и оптимизма си и да ги подари на хората. Вярата, че когато силно желаеш нещо, когато искаш да промениш Живота си, единственият, който може да го направи, си Ти самият. Повярваш ли в себе си – цялата Вселена ти помага...
Всичко започна с един подарен диктофон за петдесетия юбилей на автора на книгата, за да записва мисли и важни неща, които трябва да свърши. И така, записвайки собствени мисли, подвластен на емоциите от предния ден, когато родата дружно и забавно правеше консерви домати, през нощта записал на диктофона първото си стихотворение “Доматена одисея”. На сутринта той диктува от диктофона, аз записвам на компютъра. Редактирахме го, разпечатахме и започнахме да му се радваме и четем на близки и познати. Всички много го харесваха и това даде криле на брат ми. На следващата нощ написа още две стихотворения и така се започна...
Някои критици могат да кажат, че това не е поезия. Не бих спорила с тях. Бих им казала, че това са истории разказани в рими. Те са малко странни, лично преживени от много хора, някои от тях и от автора и разказани от него. Не може обаче да им се отрече, че са интересни, разнообразни, лесно смилаеми, пълни с оптимизъм и от тях човек може да си извлече много поуки.
Надявам се, че като четете тази книга много ще се забавлявате, ще се замислите над много неща, много неща ще научите и ще се заредите с много положителна енергия, така необходима ни в днешните сложни времена.
Приятно четене!
Тонка Чанкова
редактор на книгата
----------------
Доматена одисея
Лятото вече отминава,
доматеното време наближава.
Ангел земеделец стар,
домати много пак засял.
Пръскал, поливал и копал,
много стока е набрал.
Лъжа, измама няма,
чака ни работа голяма.
Бързо се събра старата бригада,
и всеки започна да помага.
Първо ги сортирахме на розови и на червени.
По-презрелите са за сок отделени.
От другите домати ще правиме салати.
Таня, без да мърка,
бурканите започна тя да търка.
Паунка, работи без да спре,
сръчно реже ги на две.
Марийка, на мелачката е бог,
тя прави доматения сок.
Стоян, весел и засмян,
бурканите затваря в пот облян.
Навън огънят гори,
а бъркалката пак Митко ще върти.
Може да киха, кашля и да смърка,
но сока в тавата той ще бърка.
До него друг огън бумти,
казана започва да ври и кипи.
Бурканите вече са сварени,
но и нашите герои са много уморени.
Седнахме на трапезата голяма
и хапнахме от гозбите на мама.
Да си кажем честно
не ни беше много лесно.
Един го болят краката, друг главата.
Такава им била съдбата,
но затова пък при студена зима
сок и лютеница пак ще има.
Всички да сме живи, здрави и с късмет,
догодина пак да има берекет.
Аз ще продължавам тъй да си живея,
любимите песни ще си пея.
Домати догодина пак ще сея
И стихове ще пиша тъй както умея.
----------------