Нещо в мъглата

Кошмар или просветление? Апокалипсис или доста закъсняло възмездие? Унищожение или своеобразно възраждане? Или просто трябва да го наречем възнаграждение за греха? Разхождам се из тучните ливади, тъпчейки троскот и дива мента по пътеки, където би трябвало да са улиците и нивите на Бродиловци и не мога да се отърва от усещането за “дежа вю”. Преди час чух камбаната на параклиса “Свети Никола”, който от десетилетия го няма. Или го има, но само в съзнанието на един потомец на местни хора и древни вини, в една “лоша” кръв или болна психика.

Днес има един сигурен факт. Селото го няма от 60 години, а от десетилетие ги няма и руините. Бяха ми доверили, но не повярвах, че едно човешко поселение от 3-4 хиляди души може толкова бързо да се изравни със земята. И все пак хората изчезват и за шейсет години може да не остане никой. Да заминат или умрат от старост примерно, но читалището, училището, къщите, сградите, църквата, кметството? Тази мистерия може и да е обяснима, но аз отдавна не бях в света на рационалното, защото се бях запознал с тази история, а тя предполагаше ирационалност и суеверие от самото начало.

Мистерията е пълна. Не знам дори откъде знам за това, а знаем само двама-трима далечни наследници на предците ни от селото, а когато и ние си отидем забвението ще е пълно. То си личи и сега. Селото го няма! Хората също! Гробищата също! Пукната керемида не е останала. Всъщност вчера, разхождайки се из района, където би трябвало да са руините на кметството, намерих малък сребърен кръст на синджирче, каквито продават по селските панаири, но може би някой от редките туристи в планината го бе изгубил.

Трябва да разкажа! Всичко завършва преди шейсет години, а началото му е преди повече от век.

* * *

Жандармерийската част пристигна два дни след поисканата помощ по телеграфа. Кметът беше писал: “По най-бърз начин...”, но гъстата мъгла и лошите пътища ги забавиха. Капитан Толупски и поручик Ананиев бяха в гарнизонен отпуск, а дружината разпускаше след учения съвместно с морските от крайбрежното градче. Все пак съобщението и обстановката изглеждаха толкова тревожни, че Толупски настоя пред Областния управител да замине за Бродиловци с цялата техника и огнева мощ.

Вечерта на второто денонощие от депешата той влезе с поручика и адютанта в кметството, а боботещите мотори на петте камиона, натъпкани с войници, се чуваха слабо от площада пред сградата. Мъглата беше гъста и нереална и заглушаваше повечето звуци. Нищо не се чуваше. Никой не ги посрещна, когато влизаха в Бродиловци откъм планината. Странното мълчание продължи да следва дружината и на селския площад. Кепенците не бяха спуснати, но нито в магазина, нито в кръчмата имаше някакъв живот. Самият площад и коридорите на сградата също бяха безлюдни. Звукът от ботушите на офицерите отекваше силно, но никакъв служител или чиновник не ги посрещна.

– Какво е ставало тук? Ей, покажете се! – изрева капитан Толупски.

“Някакво безумие!” – помисли си поручик Ананиев, отваряйки предпазливо стаята с табела: “Милчо Янев, кмет”. Посрещна ги празнота. В стаята нямаше никого, бюрото бе празно, а прозореца отворен. Отвън глухо се чуваше рев от паркиращите камиони и войнишки подвиквания. Малко по-късно откриха бележка от селския секретар. На нея пишеше: “Кмета Милчо и отец Павел изчезнаха. Нещото се появи в Долната махала и идва насам. Затваряме се в кметството и ще чакаме помощ.”

Като че ги виждам – не уплашени, но силно озадачени. Героите от Балканската и Междусъюзническата, раняваните при Дойран и Неготин смели мъже се мъчат да отгатнат неразгадаемото. Капитанът и подчинените му правят планове и разчети върху картата на местността, докато войниците умират или изчезват в мъглата. А тя скоро пада върху площада заедно с нощта и те не знаят, но са вече пленници на мистерията и вековното отмъщение.

Кошмар или просветление? Кошмар и просветление.

Най-рано изчезва сирачето Наско от Невестулките. Момчето се наело да окопава царевица на бай Вълчан, който бил заможен селянин и имал няколко ниви. Невестулките били най-бедни в Бродиловци и обект на много и най-лоши подигравки. Наско изчезнал безследно, но всички помислили, че е станал жертва на диви животни. Така и не го потърсили сериозно, а и същата вечер паднала гъста мъгла и мъжете не посмели да навлязат в най-дивото.

Виждам как от него ден кошмарът бързо се затъркалял. Изчезнали двама козари и стадото се прибрало само. Когато козите изплували от мъглата много от тях били без никакво мляко във виметата.

През зимата полудял дядо Ставри от Сербезите. Една нощ влязъл стремително в кръчмата, пищейки че някакъв таласъм го нападнал в къщата му, накрая на селото. Съселяните му огледали всичко, но не открили нито човек, нито животно. То си било отишло, а дядо Ставри станал селския луд.

Разказите на стари хора, напуснали Бродиловци сочат, че нещата особено се усложнили с идването в селото на отец Павел. Изглежда до този момент злите сили са имали неограничено поле за действие, а когато от черквата “Свети Никола” се чула камбаната, православните получили помощ и упование. Но и ядосали нещото. Отец Павел бил умен и светъл мъж. Той открил, че преди много години в рода на Скумриите се е случило кръвопролитие. За неизпълнен годежен обет от страна на моята прабаба Невена, Велко от Пъстървите погубил братята й – Георги и Страхил. Невена тежко преживяла смъртта им и се заклела пред майка си Яна да отмъсти за тях. Хората в селото обаче я намразили за лъжата и към Велко, че ще се вземат и защото той лежал 20 години в затвора. Една нощ Велкови приятели запалили къщата на Невена, но тя не била там. В къщата изгоряла спящата и майка-леля Яна. От този ден Невена се превърнала във вещица – появявала се и изчезвала, живеела някъде в гората, хранела се с корени и горски плодове. Когато минела край Бродиловци, всички я гонели, викайки: “Махай се проклета вещице!” Така продължило, докато един ден преди 60 години тя окончателно изчезнала, а отец Павел казал на неделната проповед: “Отиде си една невинна душа. Нека се помолим по-силно за греховете си!”

Селото залиняло. Леност обзела мъжете, а лошотия жените. Явява ми се младо момиче, което закача въже с примка на гредата в селската черква. Виждам и окървавен ловец да сочи гората с ужас и уплаха. Воденицата станала лобно място на две овчарчета, които пропаднали докато си играели между въртящите се перки. Житото не ставало, а рибата в реката изчезнала. Кравите и овцете намалявали. Не помагали ни молитви, ни молебени. Отец Павел опявал все повече погребения. Мостът, свързващ Бродиловци с градчето, се срутил. Когато в селото останали само 100 жители, кметът Милчо Янев посетил семейството на Пъстървите и помолил Велко да напусне селото. На това се възпротивила майка му Мария: “Не сме ние виновни – казала, – а вампирясалата Невена – лъжкинята!”Останали Пъстървите в селото и с това го обрекли на смърт.

Събитията се развили още по-бързо.

Дошла и нощта, когато паднала най-гъстата мъгла. Само шпорите на капитана и офицерите му проблясквали, докато те се движили по мегдана сред камионите с изстинали мотори. Нещо се появило в мъглата. Близо до кметството открили първите паднали войници. Другите се били разбягали, гонени или нападнати от странната сила. На поручик Ананиев му се сторило, че чува викове от съседния магазин, а когато влязъл, открил кмета и отец Павел мъртви на пода с извадени очи. Над тях се виел гъст дим и миришело на сяра и мърша. Когато вдигнал поглед към Нещото, сребърна светкавица го ослепила и отхвърлила назад.

Капитан Толупски вероятно е останал последният жив от Ловната дружина в селото. Когато пратили помощ да търси него и ротата му обаче намерили само куртката му и обгоряло кратко писмо: “Скъпа съпруго, мили деца, в плен съм на ужасно чудовище. То излезе от гъстата мъгла и унищожи войниците ми. Навсякъде мирише на смърт. Опитах се да го застрелям, но то не е човек. Може би си отмъщава за нещо и иска живота на всички ни. Не идвайте тук! Господин Областен, не изпращайте друга мисия! То е тук! Ще унищожи селото! Ще убие всеки новодошъл.”

Капитанът не бил открит. Може би е някъде в мъглата с нещото, но по-вероятно е също унищожен от проклятието на изчезналото село.

* * *

Разхождам се за последен път из хълмовете и търся следи или прозрение. Как да си обясним станалото и дали е станало точно така? Кой ли ми го разкрива в сънищата ми? Баба ми Невена или звяра в мъглата? Може ли да се изтрие една несправедливост с още по-голяма, с още по-ужасна несправедливост? Бродят ли още духовете на убийци и жертви наоколо? За това знаем само двама-трима. Може би трябва да забравим и да не стъпваме тук. Не трябва да разказваме на децата си, за да не възродим интереса им към караконджули и всички тези страхотии. Най-добре е да вървим и да не се обръщаме никога повече назад. Ако всичко за нас е свършило-то значи, че е свършило и за света.

* * *

Колата ми трудно запали и когато това стана натиснах с всичка сила газта. Бързах. Много бързах. Мъглата вече се спускаше.

* * *

Бавно изплувах от мъглата и усетих твърдостта на терапевтичната кушетка в кабинета на доктор Попов. Дълго не отварях очи, докато гласът на личния ми психиатър иронично прекъсна мълчанието:

– Добре дошъл. Днес свършихме добра работа.

– Мислите ли? – седнах на дивана и го изгледах изпитателно.

Лекувам се при Алекси Попов от година и половина. Имам параноя и той ми е надеждата да се оправя и тръгна на работа.

– Ще анализираме и тълкуваме в събота. Сега времето свърши. Всъщност ми разказа за някакво село. Видях ясно твоите страхове. Но всичко това – другия сеанс. Сигурно си много уморен.

Станах и си тръгнах. Преди да се разделим го попитах:

– Странно е това за селото. Аз никога не съм бил на село и нямам роднини извън града.

Доктор Попов се усмихна:

– Уверявам те, че методът на хипнозата е добър. До събота, в пет...

* * *

Пропуснах обаче сеанса в събота. Спах дълго и непробудно, за да се събудя около 11 часа в... бъдещето. Бях дошъл в моя свят и век – в 2025 година. Мистерията се разсейваше. Жена ми и дъщеря ми като че ли не бяха усетили моята липса. Държаха се така все едно, че не бях изобщо заминавал. Господи, дори и да е така – какво по-добро от това да си в собствения си дом далеч от гоненето на духове от известни психиатри, ладувания и канагеджеци в мъглите. Но признавам – новата симулативна игра на дъщеря ми няма грешка. И името й си го бива: “Пет дни мистерия в миналото”. Само този доктор Попов с неговите SMS-и: “Очаквам Ви на сеанс в следващата събота от 5 часа. Имам много важни разкрития. Получих препоръчано писмо за Вас от Бродиловци...”