Равносметка
Ах, знам, не ни очаква нищо хубаво!
На другия завой е старостта...
Все повече тежи едното блюдо,
наведено надолу, към пръстта.
А другото... е толкова нагоре!
Под него, в бездната, расте страхът:
Ще си строшиш главата с този порив! –
трептят предателски и плът, и кръв... –
Вървиш през времето, а то полепва
по кожата, косата, мисълта...
И някак си естествено си взема
от теб по нещо – някоя мечта...
Все повече омекват коленете.
И нервите до скъсване пищят.
Разсъхнат и разстроен, инструментът
обърнал е на струните си гръб...
На думи лесно е! Но виж, за Бога –
във истинския свят какво си ти?! –
Боли те всичко – кръст, ръце и мозък...
Без теб Земята пак ще се върти...
Да, знам, не ни остава нищо друго!
Ще спрем, ще свикнем и ... ще се смирим.
И себе си до зрънце ще изгубим!...
Не съм готова за това!... А ти?!
23.07.2012 г.