След премиерата

След премиерата

Водевилът свърши.
Започва живота.
Поемаме двама към дома.
Отзад останаха сценичните къщи
щастливата сватба, веселите лица.

Поемаме в нощта, свити и неми.
Дъждът пръска ситен маргарит.
В ушите ни Моцартов звук
ни връща към сцената и мечтите големи.

Прибираме се самотни в дъждовната вечер.
Не казваме нищо, още сме омаяни.
В живота такива неща не се случват
те ни правят мечтатели завеяни.

Но изтрака кола, по реално не можеше.
Гларус изпищя в падащия маргарит.
Ние разбрахме, че още съществуваме
и изтрезняхме в един кратък миг.
Водевилът свърши.
Нощта беше като другите.