Супа от хляб

Супа от хляб

Надали дядо Гроздан беше очаквал да доживее самота и такива тежки времена. Останал сам от близо двайсетина години, все още се бореше за оцеляването си с неистови силици.

Оставаха му две години до пенсия и тук-там поработваше към някоя временна програма към “социалните”. С 40-те лева месечно, които получаваше, не можеше да си купи и един кубик дърва за огрев. Добре, че тая есен успя, та си насложи малко зимнина в буркани от личното производство в зеленчуковата градина и едвам, едвам допълни бъчвата с гроздов сок от почти запустялото лозе. После, когато всичко привърши, започна да си дроби супа от хляб, за да залъже по някакъв начин глада.

Сън не го хващаше и сивите му, вече уморени очи, все към пътя гледаха през верандата на къщата.

Добре поне че нея я имаше, въпреки че и покривът над главата му се нуждаеше от ремонт. При силни дъждове направо си валеше вътре.

Ама сам живее ли се? Какъв живот е това – кучешки!

С всеки изминат ден обезлюдяваше махалата, че и градчето даже.

Къщата запустяваше, а стаите измръзваха.

Топлинката, която го грееше духовно и надеждата бяха, че синът му един ден ще се върне от чужбина.

Колко сълзи изплака стареца по него и в колко молитви споменаваше името му за добро! Отиде та се не виде – забрави да се върне, а годините минаваха!

Сега е на крака и се държи, но утре може и да падне – кой вода ще му донесе на бедния човечец!

От сина ни вест, ни кост, ни телефонно обаждане...

Понякога дядо Гроздан вземаше храна на вересия от бакалиите, ама частниците-мошеници все му надписваха сметката.

Кого крадат тези нещастници? И на чии гръб смучат от тази държава?

Беше му неудобно на човека да се разправя с тях, нали все пак услуга му правеха хората, та като вземаше парите от социалните първо бакиите си оправяше, за да му е чиста съвестта.

Тока отдавна му го отрязаха, вече втора зима подкарваше без ток.

Готвеше на огнището на двора, както са правели прадедите му преди един век.

Току на Игнажден дойде кметът да го види и му заръча, че ще направел всичко възможно да го запишел на “патронажа”, та барем веднъж седмично да му носят топла супа.

Добро момче беше кметът и милостиво – милееше и за градчето, и за хората в него! Неведнъж е помагал, дори и със собствени средства, на самотни възрастни хора и изоставени деца.

На дядо Грозден и най-малкият жест му радваше душата, дори и най-малкото внимание го правеше щастлив.

Самотата го беше изтощила и той жадуваше за човещинка.

Колко ли му трябва на един човек?!

– Дядо Гроздане – веднъж го застигна детски глас по улицата, – от училището ни изпращат при теб да ти поизчистим малко къщата, да ти помогнем с каквото можем.

– Да сте ми живи и здрави, деца мои! Добре сте ми дошли! – порече срамежливо старецът.

Досещаше се сърцето, че синът му никога нямаше да се върне от чужбина – не и в този живот!

----------------
Публ. в: “Сестра на реката” (сборник с разкази и есета, пътеписи и притчи, резюмета и статии, бележки от Испания, нови стихове), Бургас, 2017.
----------------