Остани

Остани

Преди да си отидеш – остани!
Не питай колко дълго те изпращам –
да те живея в неродените мечти
и да умирам ден след ден по малко!
Но с теб, животе, често сме на ти
и знаем, че един без друг не можем:
Отида ли си аз – умираш ти,
без теб, без мен... Светът е невъзможен!
Осиротяват птиците дори
прекършили криле след дълъг полет,
а вместо стих, от който да боли,
след тебе ще остана спомен...

Мадрид, ноември 2014 г.

----------------
Публ. в: “Сестра на реката” (сборник с разкази и есета, пътеписи и притчи, резюмета и статии, бележки от Испания, нови стихове), Бургас, 2017.
----------------