За Керана Ангелова и виенското изложение на книгата Buch Wien

Десетото издание на виенското изложение на книгата Buch Wien приключи преди дни. Разнообразието в избора на книги и издателства, интересните дискусии и литературните четения нареждат виенския панаир на книгата сред едно от реномираните места за съвременна литература. В панаира участват около 250 издателства от цяла Европа. Освен директни продажби на щандовете, изложението предлага на посетителите възможност лично да се запознаят с много от популярните съвременни автори.

На самостоятелен щанд и винаги с интересна програма Donau Lounge кани своите почитатели на литературно пътешествие с автори от държавите, през които преминава река Дунав. Тази година България бе представена от Керана Ангелова с нейния роман, преведен на немски език – “Елада Пиньо и времето”. Ето какво сподели писателката специално за в. “Компас”:

Роза МАКСИМОВА

---------------

Керана Ангелова: В павилионите на Buch Wien хора и книги греят топло и празнично.
(Интервю на Роза Максимова, в. “Компас”)

– Разкажи ни накратко за Виенския панаир на книгата, Керана. Кое е по-различното от нашия Панаир на книгата?

– Участвала съм и в Международния софийски литературен панаир на книгата – през 2014 година – и наистина мога да направя сравнение. Нашият панаир, естествено, е малък в сравнителен план, просто издателствата имат щандове за продажба на новоизлезли книги и гостуват неколцина български и чуждестранни автори, докато Международният панаир Buch Wien има други мащаби – в него участват автори от всички дунавски страни, а и от още други европейски държави. Всички те имат свои павилиони за изложение на книги. Огромно е пространството, много са хората, участници и посетители, има много сцени, на някои от тях едновременно се случват събития. По дух панаирите си приличат. Участниците – писатели, читатели, издатели, книжари – разговарят за книги, показват книги, разгръщат книги... прегръщат книги. Коментират ги, препоръчват ги, обсъждат ги. Самите изложени в павилионите книги сякаш чувстват специалното внимание и кориците им греят с особено празнична интимност и топлота. Такова беше усещането ми и на двете места. По отношение на атмосферата обаче почувствах някакви разлики: в София участниците в събитията на панаира са твърде сериозни, а изложителите твърде делови, ако мога така да кажа. Във Виена преди всичко чувствах непосредствеността в общуването: спокойни ведри хора, искрено внимателни към гостите и посетителите. Впечатли ме и участието на много млади хора, включили се в осигуряването на реда и спокойствието в залите на изложението.

– Ние се гордеем с твоето участие в това грандиозно събитие. Как се чувстваше ти там?

– Благодаря. Чувствах се превъзходно. Сред добронамерени, усмихнати, направо светещи хора, човек чувства лекота и празничност.

– Ти сподели за разказвачите на книги. Кои са те? Каква е тяхната роля и задача?

– Да, представете си само какво съществено и смислено звено съществува там във веригата издател – разпространител – търговец! Разказвачи на книги, общо казано. Тези образовани в литературата хора не просто разказват, разбира се, а се свързват с търговците и им представят задълбочено, съвсем професионално новоизлезли книги. Наистина не знаех тази подробност и съм силно впечатлена.

– “Елада Пиньо и времето” е много българска книга. Какви са твоите впечатления, как тя докосна немскоговорящия читател? Разбират ли я?

– О, да. Разбират я, няма пречки това да не се случи, при положение че преводачката, по всеобщо мнение, се е справила превъзходно с превода. По време на четенето, докато тя представяше пасажи от романа на немски, сред публиката забелязахме руса жена, която възторжено вдигаше едновременно палците и на двете си ръце и развълнувано поздравяваше. Аз пък четох всеки пасаж на български, като предварително съобщих, че сме избрали този вариант на четене, за да уважа собствения си език, а също и присъстващите сънародници. На преобладаващо немскоезичната публика пожелах да почувства текста интонационно, да усетят чужденците пластиката на моя език, а също и литературната кардиограма, образно казано, на романа. И мисля, че това наистина се случи – цял час никой не напусна мястото си, всички присъстващи, повечето от които правостоящи, останаха, абсолютно внимателно вслушани в моето четене – и разбира се, в повторно поднасяните от Виктория Димитрова Попова на немски език откъси от “Елада Пиньо и времето”. Всъщност, ние двете се редувахме, като започвахме с български откъс, последван от немския му превод...

Модератор на събитието беше самата издателка Сузане Шенцле, която представи романа по изключително топъл начин.

---------------

За преводача и издателя на “Елада Пиньо и времето” на немски език:

Виктория Димитрова Попова, родена в София, емигрира през 1992 в Швейцария. Следва немска филология и компаратистика във Виена и Цюрих, където живее и работи като преводачка и издателка/програмна редакторка на “Българската Поредица”. През 2016 има номинация за литературната награда “Перото” (шортлист) за превода на романа “Алкохол” на Калин Терзийски и разказите “Деград” на Васил Георгиев. Също през 2016 получава похвалната/признателна Награда за литература на град Цюрих за превода и издаването на романа “Лудост” на Калин Терзийски, връчена за пръв път в историята на културните отличия на града (от 1932 г.) на преводачка и на издателство (Инк Прес).

Сузане Шенцле работи от 2000-та година в едно от най-важните издателства за литература и изкуство в немскоезиковото пространство “Аман Ферлаг”, което след 30 години (1981 г.) бива закрито (2010) През 2009 съоткрива издателството “Сецесион Ферлаг фюр Литератур Цюрих-Берлин”, през 2011 отличено с наградата за младо издателство на годината. Напуска го през 2013, за да открие “Инк Прес 2014”.

---------------
Снимка: László Bárdossy.
--------------
Интервюто е публикувано във в. “Компас”.
---------------