Изкуството ни дава енергия за живот

Владимир Шумелов за поезията на Ангел Драгов в поетичните книги „Сбъднати мечти“ (2016 г.), „Горя от любов“ (2017 г.) и „Пъстра палитра“ (2017 г.).
Дата: 
вторник, 27 February, 2018
Категория: 

Изкуството ни дава енергия за живот

Случвало ми се и друг път да пиша за книги на хора, с които съдбата е била несправедлива. Едва ли това се е отразявало на мнението ми за книгите и хората. Винаги съм се възхищавал на упоритостта и себеотдайността, с която те са се отнасяли към живота и творчеството. Понякога съм си мислел, че за тях творческият и процес и неговият резултат са се появили като вид терапия, като заместител на липсващи сензори, с които да общуваме или възприемаме живота. И при тримата ми приятели-творци обаче физическата травма или болестта идват впоследствие, когато те са изградени като характери, влезли в живота и опитващи се да го променят, да променят и себе си. После идва нещастието, пречупва ни и тогава се изправяме през избор.

Ще си призная, че не познавам Ангел Драгов, или поне го познавам номинално, чрез издадените му книги с поезия в бургаското издателство „Либра Скорп“. Това са книгите „Сбъднати мечти“ от 2016 г. и излезлите през 2017 г. „Горя от любов“ и „Пъстра палитра“. В тях авторът е целият – като изградена личност и влюбен в живота и творчеството човек. Отношението му към света в тях е променено, а създаването на паралелна на живота художествена действителност е онова пречупване, за което стана дума и което за пишещия е необходимо и от особено важно значение.

Първата книга „Сбъднати мечти“ съдържа 45 стихотворения – „45 истории в рими“, както сполучливо е отбелязала в своя анонс редакторката Тонка Чанкова – сестра на автора, дългогодишен педагог, авторка на книгата „Уроци след последния звънец“ (2017), редакторка, от „виновниците“ тези стихове да станат реалност и книжен факт, но и заместник на майката, близък приятел и помощник в живота и творческите усилия на Ангел. Простички и завладяващи истории, защото наративността е основното качество на тази поезия. Те разказват за живота и чувствата на лирическия герой, но ние знаем, че той е протагонист на автора, негов „двойник“.

Книгата обединява два дяла: „Първи стъпки в поезията“ и „Познати и непознати хора, от които има какво да научим“. Любопитни истории, голямата част от които имат автобиографична основа, но и чужди истории, „преразказани“ от автора. В тях е целият досегашен живот на Ангел Драгов – от появата му на бял свят в Бургас („Бургас“), ролята, която сестра му изиграва в неговия живот („На сестра ми“), интимно-любовната тема („Закъсняла любов“, „Интимно“, „Краят на една любов“, „На курорт“, „Прощално“, „Първа любов“, „Случайна любов“, „Грях“ и др.), през „Много лично“ (където лирическият герой губи частично зрение и това отключва таланта писане у него), обратите, на които е подложена неговата съдба (всъщност съдбата на мнозина от нас) през т.нар Преход – „Обрат“, „Вече съм на село“, „Криминално“. Цикълът, започнал в родното място на поета, се закрива логично със стихотворението „България“. Това е един апотеоз на патриотичното чувство и преклонение пред образа на родината, пречупени през болката и страданието на лирическия герой от нейното състояние в момента. И тук е мястото да отбележим една характерна особеност на поезията на Ангел Драгов – нейният оптимизъм и позитивизъм, пронизали книгите му изцяло.

И ако първият раздел на книгата е свързан с живота на лирическия герой, подхранен е от историите на неговите герои по време на Прехода, вторият раздел „разказва“ в стихове рефлекса на автора към „познати и непознати хора“, оставили трайна следа в неговото съзнание. Без да ги коментираме като успели българи и личности, които биха могли да служат за пример, ще си позволим да отбележим имената на някои от „познатите“ (известните) българи: Слави Трифонов, Веселин Маринов, Кичка Бодурова, Христо Стоичков, Кубрат Пулев, Иван и Андрей от тв формáта „Фермата“; но тук все пак с не по-малко пиетет авторът се обръща към „неизвестните“ нам имена на Юли Тонкин, Надя и Тошко, Дора, Златина, Тонка Чанкова („На моята учителка“), Николай, Янчо и Мария, Добрин и, да не забравим, „Петият президент“ Румен Радев. Разказвайки стихотворно за живота и съдбата на големите в България, не бива да отминем факта, че дори и спорни в някои моменти от своята биография, тези личности са представени достатъчно плътно и обективно, като не са спестени оценките за делото им. Мен, разбира се, ме интересуват не толкова техните поетични образи, и без това проглушили ушите ни от медиите, колкото образите на неизвестният българин и българка, които тихо, без външна показност представят пред читателя своите качества на родолюбци и професионалисти, влюбени в живота, труда и честността. Ето финалът на „Фермата“:

Не мрънкайте и не хленчете,
а трудолюбиви, умни, образовани бъдете.
Деца много народете
и традициите български пазете.

Втората стихосбирка на Ангел Драгов „Горя от любов“ е центрирана около интимно-любовната тема, „любовта, която ни съпътства през целия ни живот – от раждането до смъртта“ [...] „любовта в хилядите й разновидности – платоническа, страстна, чувствена, изпепеляваща, рушаща, спасяваща, облагородяваща...“, която „в крайна сметка ни прави по-силни и по-добри“ (Тонка Чанкова).

Структурно книгата копира предишната „Сбъднати мечти“: първи цикъл „За всекиго по нещо“ и втори „Познати и непознати хора, от които има какво да научим“. Книгата естествено се открива със стихотворението „Горя от любов“, което донякъде е програмно за книгата със заявката за естественото и чисто любовно чувство между мъжа и жената, стимулиращо творчеството. Добре в структурен план е поставено като второ стихотворението „Ода за слепия човек“, което въпреки своята лека публицистична автобиографичност (а може би и именно затова), сменя виталния и пламенен тон от встъпителните стихове с драмата на човека, на когото светлината е отнета. Трагедия, където първоначалния драматичен тон към края преминава в позитивна енергия, в благослов към съдбата, която „ми върна любовта“. Разбира се, както вече цитирахме думите на редакторката на книгата Тонка Чанкова, любовта може да има хиляди измерения – към родината („България“), като очакване, копнеж и вечно търсене на единствената и истинска любов („Истинска любов“), като откраднати мигове от една невъзможна любов („Невъзможна любов“), любовта като веселба, купон („Луд купон“, „Купон“) или просто като настроение, породено от опиващата красота на лятото и морето („Лятно настроение“); но любовта може да бъде и предателство от страна на „приятели“ („Предателство“), както и куражлийско, затрогващо мъжко приятелство („За мъжкото приятелство“) или истинско доверчиво женско приятелство („Две приятелки“), като пречупваща съдбата на мъжа интелектуална сила („Гларус“) или прераждаща се в брак по сметка („Брак по сметка“), но и приемаща формата на благотворителност („Благодетелят“); любовта може да бъде принудителна и платена („Платена любов“) или мераклийска, сваляческа, ласкателна („Мераклия“), но и неочаквана, трагическа, съдбовно пречупваща човека („Има любов“, „Неочаквана любов“), като оная история с Ромео и Жулиета, но с хепиенд („Брак по съседски“)... И тук ще спрем, без да изчерпваме всички сюжети, свързани с любовта, а повярвайте, те са безкрайни и интересни, звучащи понякога като разкази с неочакван край, но винаги изпълнени с позитивна енергия и съпричастие с другия, любимия. Цикълът е финално увенчан от няколко стихотворения, посветени на празници, естествено свързани с любовта, щастието и радостта от живота и неговите плодове, с най-близките хора: „На дъщеря ми“, „Новогодишно“, „Следновогодишно“, „Имен ден“, „Рожден ден“, „Свети Валентин“, „Честит Осми март“. Вторият цикъл, традиционно, „разказва“ в стихове историите на близки на автора хора и публични, известни личности, като журналистката Кристиана Стефанова, красавицата Гери Дончева, телевизионерките Меги и Нели, лекарката Неделя Щонова, композиторът Стефан Диомов, поетът-бард Недялко Йорданов, естествено, и кметицата Иванка. Книгата завършва с едно „Много лично“, отправено към единствената, към двадесетгодишната вече любов, към която сърцето продължава да тръпне, която дава стимул за творчество и превръща живота в празник. Ето как стихосбирката се окръгля от две еднакви по тоналност, чувства и смисъл стихотворения: първото „Горя от любов“ и последното „Много лично“.

Третата и последна (засега) стихосбирка носи заглавието „Пъстра палитра“. Тя наистина е по-цветна от предишните две книги, паноптикум от хора и техните истории, мисли и чувства. В съдържанието на книгата стихотворенията не са отделени в отделни цикли, което отговаря на заглавието „Пъстра палитра“. И въпреки това има нещо, което ги споява в единна сплав – прозрението, заявено в първия стих на едноименното стихотворение, което открива книгата: „Животът е най-скъпият ни дар...“. Едва ли читателят на предишните две книги ще открие някакъв нов Ангел Драгов, защото тук той отново е сладкодумния разказвач на римувани истории от шарения живот, който кипи около/в нас всекидневно. Поетът е онзи художник с палитра в ръка, който избира сюжетите и рисува картината в съответния цветен нюанс, но „най-често използваният цвят, / е отражение на нашия вътрешен свят“. Независимо от темите и тяхното художествено претворяване в книгата, от нея блика онази вече позната ни позитивна енергия, чувстваме от полъх на хедонизъм и щастие, че живеем, че можем да посветим себе си на другите. В стиховете се усеща една преобладаваща положителна настройка в, която емпатически ни предава положителни емоции. Поезията му доставя удовлетворение не толкова като форма (нерядко тромава и грапава), а като наративна лирика, в която често откровените мигове на откровение ни позволяват да допуснем до сърцето си чуждата радост и страдание, да разберем на драмата на индивида. Защото този позитивизъм се съдържа в голямата истина, че в живота можеш да бъдеш истински щастлив, ако даваш и раздаваш повече, без да очакваш отплата; че не можем да съдим другите, ако не сме разбрали и осъдили себе си; че човек оценява това, което има, едва когато го загуби; че „човек с живота си определя своята съдба“ (Петър Дънов).

В „Пъстра палитра“ наистина има от всичко в този живот по малко, тя е обърната към дребните проблеми на малките хора, като задава въпроси и търси отговори. Читателят ще забележи в тази трета стихотворна книга едно творческо израстване на поета Ангел Драгов – като стихово майсторство, като интерпретация на теми и сюжети. И тук, както в предишните две книги, е разгърната една серия от портрети на близки хора, оставали незабравима диря в живота и съзнанието на автора, които фигурират с имената и делата си, но има и група стихотворения, в които са представени типови образи – „Тотомилионери“, „Клюкарката“, „Злобарят“, „Зевзеците“, „Смотаняк“, „Музикален инвалид“, „Мъжкараната“, „Женско царство“ и др. Ще срещнем и немалко стихотворения, поставящи проблеми от днешния ден – управлението на държавата, лидерите ни, славата, парите и властта, които отекват най-ярко в „Криворазбраната демокрация“. Освен посоченият вече позитивистичен заряд на тази поезия, искам да откроя и хумористично-сатиричния талант в нея, иронията и самоиронията на автора.

Разбира се, както всяка поезия, започнала като „на шега“ и съвсем „ненадейно“, и тази крие своите слабости. На първо място липсата на достатъчно стихотворна култура, което се постига с много личен опит, но и с много четене на добри поетични образци. Въпреки своите технически слабости (преекспониране възможностите на класическия стих с предимно съседни рими, което отнема вътрешния заряд, вътрешната поетичност и ритмичност, по-дълбокия смисъл, които носи използването на свободния стих), тази поезия поразява с размаха от теми и сюжети и креативното им преобразяване в стихове. При наименуването на отделни стихотворения може би е трябвало да помисли да се избегне дублирането на заглавия („България“, „Много лично“, „Първа любов“), които сами по себе си са различни стихотворения.

И все пак това не е агресивна поезия, тя не е и изцяло морализаторска, и в този смисъл не мисля, че е „вредна“ за т.нар. взискателен, елитарен читател; нейната „таргет група“ е по-друга, или както пише редакторката на книгите Тонка Чанкова: „Написани леко, елементарно, но честно, вълнуващо, те достигат до сърцата на голям кръг от хора“. И още: „Те са един наръчник по оцеляване, наръчник по оптимизъм и вяра“. Аз ще допълня: чрез изкуството всеки намира енергия за живот. А това е най-важно.

-------------

Ангел Драгов. Сбъднати мечти (изд. „Либра Скорп“, Бургас, 2016);

Горя от любов (изд. Либра Скорп“, Бургас, 2017);

Пъстра палитра (изд. Либра Скорп“, Бургас, 2017).

-------------

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Имейл адресите ще се завоалират в кода на страницата, за да се намали шанса да бъдат експлоатирани от спамерите.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
CAPTCHA
Този въпрос е за тестване дали или не сте човек и да предпази от автоматизирани спам.

Издателство "Либра Скорп" не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.

Условия за ползване на коментарите