Ефимерност и метаморфози в “Априлски сняг” на Златка Христова

Ефимерност и метаморфози в “Априлски сняг” на Златка Христова

“Априлски сняг” е озаглавила Златка Христова своята трета самостоятелна книга (след “Девет разказа и девет стихотворения” и “Древни грешки”).

В сборника са включени девет разказа (отново девет!) и двайсетина стихотворения. Подредбата е: стихотворение, две, три, задаващи лиричната “насока” на авторовите търсения, последвани от разказ, прозаично допълващ поетичните търсения на автора. Така структурирана книгата, въпреки че по своята същност е сборник различни жанрове, предполага като правилен подход да се чете подред.

Въпреки преобладаващото мнение сред литературната критика, че смесването на поезия и проза в една книга не е препоръчителна комбинация, в своята книга Златка Христова с удивителна прецизност е съчетала своите поетични чувства и настроения с обстоятелствени пояснения в последващия ги разказ, и отново, и отново.

В лириката преобладават зимните пейзажи, допълнени и преосмислени от последващите разкази, въпреки че действието в повечето от тях се развива през лятото на морския бряг. Героите са близки до нас хора, погълнати от обикновеното, досадно и скучно сиво ежедневие. Техните проблеми са също обикновени и ежедневни. Случките в разказите са както и техните герои – дребни и незначителни, далеч от големите мащабни житейски и световни проблеми. И въпреки насочеността към дребните житейски съдби, дребнавостта не присъства в повествованието. Героите, делничните люде, поставени пред насъщните житейски проблеми, измъкват скритите си в дъното на душата способности на самоанализ, преценка за доброто и злото, заемат правилната за себе си и за случая позиция и излизат с чест и достойнство от ситуациите.

Водеща тема в цялата книга е любовта. Любовта – като стремеж към щастие, като склонност към себераздаване и себеотрицание, любов огнена, пламтяща, жадувана... и в повечето случаи, за съжаление, недостижима. И както любовта е пътеводната ни светлина от раждане до сетния ни дъх, така любовта прозира от всичките стихове и разкази в книгата – от първата до последната страница.

Пилотният разказ “Априлски сняг”, по чието име е озаглавен и сборника, е оценка и самоанализ на възрастна, над 80-годишна планинарка, изгубила се от групата и опитваща се да оцелее сама сред студената, сурова снежна планинска действителност. Когато човек е изправен пред заплаха за живота, в него се отприщват неподозирани стихии и склонност за равносметка. Равносметката в случая е... отново един изминал неусетно дълъг живот, изминал в търсения и разминавания, не срещнал споделената любов, а без любов... смисълът на цялото съществувание се размива сред напразните стремежи и лутания, забързани отникъде заникъде, останали сами, с празни души. Съмнението, че материалните ценности са наистина ценности излиза отново на преден план, изводът е – че единствено чрез любовта може да се осмисли и духовното, и материалното; чрез любовта се достига до единство на материя и съзнание.

“Когато бях на двайсет и търсех отговори, светът не ми предлагаше такива. Защото отговорът на всички въпроси е любовта. Но на мен ми се искаха други отговори и така и не ги получих, а с любовта се разминах. Да се разминеш с нещата от света и с най-важното, любовта? Нищо по-лесно за мен. Изучих се да бъда майсторка и царица в разминаването с опасните неща.”

Любовта, колкото е желана, толкова е и “опасна”, тя е класифицирана в групата на “опасните неща”.

Същата тема е поднесена по малко по-различен начин – вече като поучения към по-младите, в разказа “Глаголи”. И тук от позицията на годините се прави равносметка.

“Младите още не знаят, възрастните вече не знаят, а някъде по средата си мислим, че знаем нещо, но то пък не излиза вярно.”

Девизът “Съединението прави силата” по вазовски е осъзнат за по-удачен: “Обичайте се един друг”, аналогията с Десетте божи заповеди и призива на Спасителя “да възлюбиш ближния както себе си” е очевидна. “Глаголи” е действие, но, както казва старият мъдър наставник, героят от разказа, “ще разбереш, пиленце, че отговорът на всички въпроси е любовта, но ние този отговор винаги сме го пренебрегвали и все търсим други отговори”.

За съжаление през хилядолетната ни история почти никак не сме пораснали и не сме надраснали предишните поколения. И отново търсим, и търсим...

И размествам саксии, копнежи, и думи, и листове,
кротко дишам за теб и те чакам неистово,
времена и картини разхвърлям в очите си,
само ти да си тук, само ти да си истински...
“Бъдещ спомен”

В разказите “Границата на дъжда”, “Двамата от Видин”, “Доместос”, Ключът липсва”, “Сладкиши от Беларус” действието се развива на морския бряг, на морския курорт. Героите са или млади хора от провинцията, стекли се да търсят своето препитание в морските хотели и ресторанти, или плажуващи гости. Въпреки различния статус и едните, и другите имат еднакви стремежи, еднакви търсения, домогвания... отново до извечната тема “любов”. И в кухнята и бара на ресторанта, и камериерките почистващи хотелските стаи, и заможните гости, лежащи на шезлонгите на плажа – всички те са подвластни на нея – тази кратка, мимолетна, споделена, несподелена, нещастна, изгаряща, отчайваща... любов. И дали любовта бяга от нас, или ние от нея? Избор винаги има и изборът винаги е наш – за добро или не – ето това е най-трудното в случая, каквото и да избереш, винаги ще съжаляваш, но... изборът трябва да е осъзнат.

От това изворче, простете,
няма да пия!
В него гледат на злобата виковете.
Бягам, даже няма
да си измия
ръцете...

Своеобразна палитра от настроения са поместените поредица от четиристишия, озаглавени “Четирилистия”. Настроения, чувства, мисли и размисли, откровения и... отново стремежът към извечната, незнайно защо трудно достижима любов.

Навънка е лилаво и вали,
а аз съм толкоз тук и толкоз смешна,
опитвам се да разбера дали
изобщо трябва да разбирам нещо.

Малко по-различни от основната тема, включени като че ли за разведряване, остават разказите “Гореща флашка” и “Шерада”. Първият е весел поглед към учителския ентусиазъм и себераздаване – една пъстра палитра от “проблеми”, решавани в междучасията в учителската стая.

Вторият “Шерада” е разказ загадка. Героят в първо лице разказва за своите премеждия, патила, несгоди и пр. Кой е този герой? Нека читателят се досети. Трудността жена да разказва от мъжко име е почти толкова голяма, колкото мъж да разказва от женско име, този похват се удава на малко от световните автори. Златка Христова се е справила повече от блестящо с това предизвикателство. Разказът вероятно правилно е поместен последен в сборника, което предполага читателят, след като затвори и последната страница, да има още малко време за размисъл, да съпреживее отново прочетеното, да почувства себе си съпричастен на героите от книгата, а защо не и да оприличи себе си на някои от тях и да си направи съответните изводи за живота и любовта.

Да пожелаем на “Априлски сняг” попътен вятър, а на Златка Христова – нови книги и творчески успехи, и ако поне на част от своите ученици успее да внуши лайтмотива от своята книга – “отговорът на всички въпроси е любовта”, точно “отговорът” осмисля появяването на тази книга на бял свят.

----------------
Златка Христова, “Априлски сняг” (сборник стихотворения и разкази), 2018.
----------------