Съществуват няколко вида любов, които срещаме в живота си

Какво е Любовта? Всеки от нас си е задавал поне веднъж в живота този въпрос, ако не е имал щастието да я изпита. Любовта е много, любовта е всичко, понякога дори не е задължително тя да е към определено човешко същество. Може да е любов към домашен любимец и животинче например, може и да е любов към професията, която сме избрали да практикуваме в своя житейски път и да се отдаваме на професионалното си израстване. Може и това да е любов към някое любимо хоби и занимание през свободното време, любов към някакъв вид спорт, а пък дори не е задължително да е към човек от противоположният пол – какво ще е светът без обичта на приятелите?

Приятелството е специфичен вид любов между хора от еднакви полове, споделящи сходни интереси и виждания за живота – нашите духовни братя или сестри, понякога с връзка по-силна от кръвните такива.

Любов към роднините, хората с които споделяме нашия живот, нашите майки и бащи, които са ни дали живот, отгледали и възпитали и които ще уважаваме до края на дните си, дори и тях вече да ги няма до нас физически. Може да е любов и към изкуството, ако сме творчески личности и сме се отдали на това да изразяваме себе си чрез поезия, рисуване, театър, танци или нещо друго. Тогава наистина сме вглъбени и отдаваме много обич в това, което правим и създаваме нещо свое, нещо красиво което да остане и след нас.

А какво е животът без любовта към самият живот? Към самият факт че живота е един прекрасен подарък, на който можем да се наслаждаваме. Това че дишаш, ходиш, храниш се, спиш, радваш се на лъчите на слънцето, на дъжда, на вятъра, на цветята, дърветата, облаците, дъгата и всичко което заобикаля нашата красива планета. Но съществуват и други видове любов, които рано или късно срещаме в живота си, свързани с чувства към противоположният пол, толкова необясними, понякога объркващи, но истински. Често пъти за съжаление цената на това велико нещо да обичаш са разбити късчета от сърцето ни, безсънни нощи, сълзи и нещастие, раздиране в душата. Но какво би бил животът ако поне веднъж не си обичал или не си бил обичан, как би разбрал истинската му стойност? Нека проследим различните видове и форми любов, които срещаме от началото на дните ни до самият им край

Първите трепети на любовта
Това може да е любов в ранното ни детство или чак в тийнейджърските ни години, наречена първата ни любов. Когато растем и физическото ни тяло и психиката ни се развиват, ние започваме да изпитваме привличане към срещуположния пол. Харесваме си някое симпатично момче или момиче, може и да е другарче с които си играем като деца или някое съседче с което сме прекарвали повече време покрай приятелството на нашите майки. Или пък в училище и гимназията се влюбваме в някое момче или момиче от класа, но се срамуваме да му го признаем. Харесваме определени черти в него като – усмивката му, начина на говорене, походката, прическата, очите, виждаме нещо различно у него, което ни привлича. Постепенно чувствата у нас се зараждат, често без дори да се усетим и разберем кога е започнало да се случва това. Понякога същото момче или момиче отвръща на нашите симпатии, но често случай не се получава или се получават недоразумения и така и чувствата ни остават неразбрани или неприети. Тогава следват и първите разочарования. Уви наистина в такива случаи може да ни е много тежко, но и това са първите уроци в любовта и първите белези от нея, за които след като преминат, ние вече като възрастни си спомняме за тях единствено с усмивка и лека тъга.

Несподелените чувства
Възможно е и нас да ни харесват а ние да не отвърнем, защото чувствата насила не можем да ги провокираме и колкото и да харесаме някого, не може да го накараме той да ни харесва или обратното. Виждаме как нашият обект на чувства харесва например друго момче или момиче, а не нас и това ни наранява. Оттук следват и първите разбити сърца и несподелена любов, когато не отвърнат на твоите чувства. Чувстваме се объркани и нещастни, започваме да си мислим, че нас никой няма да ни обича или да прояви симпатии към нас или си мислим че няма да се влюбим в друг човек, защото обекта на нашите чувства е постоянно в мислите ни. Това е трудно да забравим, а може би и да простим след като ни наранят. Но времето е най-доброто лекарство при тези случаи а и трябва да приемем всичко това като урок. За съжаление, чувствата не са нещо което да изключим с бутон или заличим с вълшебна гумичка.

Измамите в любовта
Едва ли има човек, на когото не му се е случвало да се довери на някого, да го обича и да се раздаде за него, а в един момент този човек да му обърне гръб. Да, на всички ни сърцето било разбивано поне веднъж. Винаги има един човек в миналото ни, който да ни е предал и наранил жестоко и захвърлил нашата любов, която сме градили дълго с този човек. С времето хората свикват един с друг, може би започват да приемат човека отсреща като даденост, както и качествата му на които са се възхищавали до вчера да им омръзнат и вече да не са нещо специално в техните очи. Всеки с течение на времето започва да показва и отрицателните черти на характера си, ние се опитваме по някакъв начин да променим човека, да тушираме тези черти, но уви често случаи безуспешно. Когато хората не се приемат такива каквито са, не само с хубавите, но и с лошите страни се стига до положение, в което започват да се карат и да не се харесват взаимно. Обтегнатостта в отношенията става нетърпима и хората се разделят. Понякога раздялата е съпроводена с взаимно съгласие и от двете страни, без скандали. Друг път, обаче нещата свързваш зле, когато и двамата се нараняват или нагрубяват. Още по-лошо се случва когато нещата стигнат до измами и изневери. Това, което не достига на единият, започва да го търси от други хора. Често така биваме лъгани с години, без да подозираме, защото любовта и доверието ни към този човек ни заслепяват. Но уви, това са знаците на съдбата, че може би този човек не е бил подходящият за нас и е време да си тръгнем от него и да спрем да се унижаваме и да сме там, където се чувстваме нещастни, само за да не сме сами, но в същото време да сме толкова самотни.

Безусловна любов
Появява се в момент, в който не сме и очаквали, срещаме някой наистина интересен човек, който преобръща представите ни за света, научава ни на нещо ново и различно, напомня ни как да живеем истински, когато сме забравили как да се наслаждаваме на живота. Той ще е красив, мил, забавен, с много положителни качества и черти, на които няма как да устоим. Понякога дори е мултифункционален мъж, умеещ и отдаващ се на много неща. Нестандартен, не вписващ се, човек без граници. Когато го видиш за пръв път, го смяташ за луд, защото е толкова отличаващ се от тълпата. Но луд в положителният смисъл на думата. Като глътка свеж въздух в напрегнатото ежедневие. Но и с добро сърце, хваща те в момент, в който имаш нужда от приятелска ръка. Помага ти да се изправиш, когато си тръгнала към дъното на бездната. Мъж-спасител. Този, който ти дава сили да продължиш напред, когато си отчаяна. Но, често случаи тази любов понякога се оказва платонична или едностранна. От нея много боли, привързаш се, но е и трудно да се откажеш. Но го правиш, защото искаш човекът срещу теб да бъде щастлив, дори и ти да не си част от живота му. Ако наистина обичаш някого безусловно, би го оставил да живее без теб, но би го запазил в сърцето си и дълбоко в паметта си би съхранил всеки хубав спомен с него. Човек, в чието присъствие се наслаждаваш на всяка секунда и не искаш тя да отлети, искаш да я задържиш, но не можеш, уви. Знаеш, че рано или късно трябва да се разделиш с този човек и всеки да поеме по своят индивидуален път. Толкова красиво, но толкова кратко. Човек, който те променя, веднъж докоснал се до теб и те учи на много за света. Човек, след когото ти няма как да си същата. Отвътре и отвън.

Вдъхновяваща любов
Срещаш го съвсем случайно, може да се нарече и любов от пръв поглед. Вдъхновява те с това което прави, това което изразява. Влюбваш се в неговият красив образ, започваш да го боготвориш, поставяш го на пиедестал. Той те вдъхновява в едни безсънни нощи да пишеш за тъгата, за болката от любовта, че дори и красотата от тези чувства. Без да усетиш се превръщаш в поетеса, описваща своят красив Олимп. Не можеш да се познаеш след него. С всеки жест, всяка усмивка те кара да трепериш, да настръхваш. Омаяна си от този човек, той се превръща в твоят идол. Но, често биваме разочаровани от своите идоли накрая. Маската им пада и показват истинското и лице, а то не ни се струва чак толкова красиво, както в началото. Често най-големите ни идоли се превръщат в нашите огромни разочарования. Той е тих, не допуска лесно някого до себе си. Когато се опиташ да се приближиш, той те игнорира. От него лъха невероятна студенина, но и в същото време магнетичност, която все още те привлича. Не можеш да го обясниш. Чувствата във теб се появяват като вълна, която не можеш да спреш. Вълна, нуждаеща се и зовяща своят бряг, който сякаш се отдалечава с всеки път, в който се опита да се приближи до него. Такъв е този мъж. Необяснима загадка. Една енигма. Дълбоки води. Ти толкова го обичаш, а той толкова те отблъсква. а това теб толкова те наранява, докато един ден не изхабиш любовта си към него и не се откажеш или примириш. И тогава започваш да го презираш и се чудиш как изобщо си обичала такъв човек. Обичала си само представите си за него, но не и самият него. А двата образа са коренно различни.

Страстната и заблудена любов
Появява се с цветя и рози, а пътят е толкова трънлив. Срещаш го и сякаш сте се познавали от предишен живот. Дошъл е за да предаде своят урок и да си отиде. Но ти все още не го знаеш и се влюбваш до уши. Смяташ, че най-сетне си открила правилният човек за себе си, с когото ще остарееш и прекараш остатъка от дните си. Всичко е романтика в началото. Сладки тайни срещи, размяна на писма, любовни поеми. Има от всичко по много и една огромна страст. Ти все повече привикваш с този човек, че мисълта да си без него те побърква. Вече дори не помниш каква си била, преди да си го познавала. Забравяш истинското си аз. Мислиш, че това е голямата любов на живота ти. Изглежда всичко е споделено и перфектно, изглежда сякаш той те обожава. Но само така изглежда... Докато не започнат скандалите, обвиненията и високото му его. И накрая естествено избира него пред теб. Наситил ти се е и си му омръзнала, ти просто си била поредното завоевание. Като едно горещо лято преминава през теб и си отива. Накрая идват сълзите на есента и студеният полъх на вятъра, които остават след него. Ти плачеш и страдаш толкова безсънни нощи, надяваш се да се върне при теб а той все не идва и не идва... Докато накрая се примиряваш и нямаш друг избор, освен да продължиш живота си без него. И да си припомниш отново своето истинско аз. И може би, тогава да откриеш, че всъщност всичко е било за добро, че си станала много по-силна жена уважаваща себе си. Научила си своята истинска стойност и преживяното с този мъж ще ти остане само като белег, напомнящ да не повтаряш едни и същи грешки.