7 октомври 2018 г.
около 23:30 часа
Преди да свърши този ден желая
да ви разкажа приказка от рая.
Не вярвате? Все пак ще се опитам
да включа моя стихотворен ритъм,
дано успее той да ви представи
това, което в делниците прави
ония кули вавилонски, дето
са искали да стигнат до небето.
Е, днес това не искаме, защото
сме хванати тук здраво на хорото
и друсаме се в стъпката народна.
От всички тя най-най е плодородна.
Това така е, който го разбира.
А който не умее – нека спира.
Но въведените ми днес бе за влака.
Дочух го аз във Карнобат как трака
и иде откъм Варна – Боже мили!
Намерих в себе си човешки сили,
направих снимка на локомотива
и тази снимка много ми отива,
защото днеска парният двигател
е мой връстник. Аз чувствам го приятел.
И влязох във вагона номер шести,
за да получа романтични вести
Стюардът беше дух със мене сроден,
почувствах се във този влак свободен
да кажа думи хубави за Царя.
Очаквах тук да има вино в бара,
но друг бе тука в този ден сценария,
пияни ли ще тръгнем из България!
И аз запомних хубавата тема
със снимки, съхранение в джиесема.
От Карнобат пътувах до Загора,
за Старата. Запомних мили хора,
които като мене са приели
да тръгнат в октомврийските предели,
оставили лозя и лютеници.
Ах, ако имах – бих им дал жълтици,
защото във Бургас дори поети
останаха със делника заети.
И джиесема ще ви припознае,
това, което той с картини знае.
Октомври седми беше ден приятен,
за мене в календара той е златен
и после тук ще ме затрупа проза.
Заплашва ме с лавина от склероза.
Прекръствам се с десницата си слаба.
Ти, Боже, отсъди каквото тряба!
Б.Б.
23:43 ч.
“Корона Експрес”
(т.нар. “Царски влак”)