Гусларят

Гусларят

Една ударена от пръстите ти струна,
познала стъпките на бягащите звуци,
отвори непрочетената книга
и спусна стълбата към низините,

където замечтан гусларят,
разпръскваше с лъка си трели
и виждаше в съня си морен
кошмарите на ветровете…

Усмихнатият хоризонт просветна
и слънцето със своята усмивка,
в сълзата на Зората се вторачи…
Лъч проблесна. Започваше денят.

Константин Корадов
10.12.2018 г.