Елка Няголова

Елка Няголова е родена през 1952 г. в гр. Добрич. Завършва “Българска филология” в Софийски университет “Св. Климент Охридски”.

Живее, работи и твори във Варна. Многогодишен журналист и старши редактор в централния периодичен печат. Директор за Балканите на МАПП (Международна асоциация на писателите и публицистите). Основател и председател на Славянска литературна и артистична академия. Главен редактор на списанието за литература, изкуство и общество “Знаци”. Член на Съюза на българските писатели.

Автор на романа “Немите камбани”, както и на още над 20 поетични книги, публикувани в България и в още 7 държави – Русия, Франция, Украйна, Сърбия, Македония, Полша, Хърватия, сред които: “Прозорци” (на украински език, 1983), “Не съм Пепеляшка” (1984), “Нулева група” (1987), “Правопис на надеждата” (1990), “Делфини на сушата” (1992), “Петият сезон” (1994), “Рисунки от един град” (на френски език, 1995), “Земен гейм” (1997) “Требник” или “Писма от Белоногата”(2000), “Белият влак” (2002), “Ние” (2005) “Кестен на дланта” (на руски език, 2006), “Ние” (на македонски, 2007), “Маса за трима” (на сръбски, 2008), “Бели пейзажи” (на полски, 2009) и др.

Носител на редица престижни национални литературни награди, сред които: “Златният пегас” от “Южна пролет” (за дебютната й книга), Ботевата награда за поезия на ИК “Христо Ботев” за 2005 г., Голямата награда “Изворът на Белоногата”, давана за цялостно творчество. Първата носителка е и на националната литературна награда “Дора Габе”, също за цялостно творчество. Лауреат е на литературната награда на името на Л. Н. Толстой (на МАПП), както и на полската литературна награда “Белият ангел на поезията”.

Носител на руските ордени: “Мих. Ломоносов”, “Гр. Державин”, “Грибоедов”, Златна значка на Съюза на писателите на Русия, връчени за духовния й принос в укрепване на двустранните културни контакти между двата народа.