Емануил Павлов е автор, който не се нуждае от представяне. Той е известен в литературните среди като писател, чийто разкази са истински, случките в тях действителни, а сюжетът – понякога съвсем неочакван. Както споменава в своя статия списание “Море”: “… има я болката по изгубената младост, гневът от изнурителния трудов героизъм, има я и прословутата марфа, изкусителните задморски красавици, има я и печалната съдба на отрудения българин, има човечност, подлост и гордост…”
А “Морски вестник” добавя: “Това е книга за неповторимостта и тържеството на живота, внушени преди всичко с живия и неподправен диалог – върху палубата, в каютите и на брега.”