Вълнения
Все не можем да спим достатъчно
и парите все не ни стигат.
Едно чувство у нас остатъчно
като лампа червена ни мига.
След вълните на дните летни
в календара съвсем нехаен
много срещи съвсем мимолетни
са оставили запис траен.
Като птици са от синевата,
като дар са при нас долетели
и приличат ми на децата
с бузки розови, с бузки бели.
И човек като мен ги приема
и поискал да оцелеят
той превръща ги в малка поема
и надява се там да живеят.
Там се свърза и мое, и твое –
една истина като в театър.
Кой да вярва, че всичко било е
като бягане подир вятър.
12 август 2019 г.
Ранно утро
Напразно се ослушвам във квартала
да чуя глас пробуждащ на петел.
Умора хората е завладяла
във този градки каменен котел.
Ще забръмчат коли след кратко време
и ще се чуят нервни гласове
и суетата дневна ще обземе
квартала и във всички часове
ще има смесица от скръб и песен
и нашенецът, свикнал със това,
ще крачи впрегнат в своя ден нелесен
със болките във кръст, корем, глава...
И зная, че откакто тук живея
повтарят се и зими, и лета,
и съм разбрал, че няма панацея
за хорските проблеми по света.
13 август 2019 г.
Събуждане
Може би последна дрямка вече
тебе те унася, а пък аз
нежен стих ти пиша отдалече
и очаквам в сутрешния час
да го прочета по джиесема –
хубаво ще е за “добър ден”.
Още неразсънена ще взема
твоята глава в любовен плен,
ще ти кажа: “Слушай мойте рими,
нека си едничка в този час
чула рано думите любими
и единствен нека да съм аз,
който буди не за дневни грижи
своята жена, а за куплет...
Добър ден! Денят ти да се ниже
с благослов от твоя мил поет!
14 август 2019 г.
Успение Богородично
На тоя ден какво ли друго може
да изпревари мисли и дела.
Прекланям се пред Тебе, Майко Божия –
на хората опора и крила.
Ний даже не разбираме какво е
да бдиш за нас пред Светлия Баща,
за хората в подножието Твое,
забравили доброто на света.
Как мога апокрифа да забравя,
че Ти си слязла във самия ад
и прошка си потърсила тогава,
когато всеки грях е всепризнат.
И Ти със майчино сърце измоли
от Бог за грешниците миг покой.
И само Ти разбираш там защо ли
е нужна милост и приема той –
Великият Творец и Вседържател –
Избраницата си да разбере,
защото Ти си Майка и Приятел
на всички във греховното море.
Благодаря за светлата закрила,
за обичта Ти всеки ден и час!
На този ден, Пресвета Майко мила,
дълбок поклон пред Тебе правя аз!
15 август 2019 г.
Обич
Не може друго, флейта свири само
за влюбените във вечерен час,
в очакването на любимо слово,
в очакването на обичан глас.
И нека тя отново да повтори
това, което зная отпреди,
да ми посочи в сините простори
на бяла птица белите следи.
И аз да й припомня пак оная
соната “Лунна” – чудо на света
и пак под тия звуци да призная,
че лунна рожба в нас е обичта.
И със сърце обичащо тревожно
написаното тук да прочета.
Не е възможно, ах, не е възможно
без обич щастието на света.
16 август 2019 г.