Вървя през спомени

* * *

Честитка за Денчо Михов

Приятелю, издателю незаменим,
на 20-ти си роден, не съм забравил,
но поздравлението ми във рими
на патерица, драги, съм оставил.

В неделен ден и Господ си почива,
почивка и на теб ти се полага.
Аз пожелавам ти във перспектива
най-вече много здраве да течака!

И в бъднина, която се задава,
за “Либра Скорп” и редом с теб за Петя,
какво ли още мога да добавя,
освен премъдрото:
“На многая лета!”

С уважение – Борис Бухчев
21 октомври 2019 (понеделник)

Спомен за кратка среща

Неделята за кратичко ни срещна,
за погледи и думи мигновения,
ала дори на светлинката свещна
пробуждат се у мен стихотворения.

Дописват те, което кратко мина,
но щом следата в паметта остава,
с Обичаната празник оживява
и се превръща в хубава картина.

От днес ще я поставя на стената,
повдигна ли очи – да е пред мене.
Когато ти е влюбена душата,
красив детайл е всяко мигновение.

22 октомври 2019 (вторник)

Вървя през спомени

Вървя през спомени – градина цветна
и виждам как над мен просторът светна
и радват се очите и душата.
Аз вярвам, че е знак от небесата.

Как няма да се радваме, нали е
това, което с теб желаем ние.
И всеки знак в небето, на земята
за нас разтваря в този час крилата.

И нека този празник да не спира,
със чувствата ни той да хармонира!

23 октомври 2019 (сряда)

Памет за Йордан Радичков

Акростих за 90-годишния

Изчезна Калиманица на язовирно дъно,
Остана пъстра страница от детство златосънно.
Реката още чува се, шумят насън върбите,
Добро и зло редуват се на хората в душите.
А на дръвник сече тенец и вие му се чудите.
Нанякъде със своя вест и днес вървят верблюдите.

Разказвам за врабчетата, за свраките, за жабите.
Аз виждам чуден Божи знак и в малките, и в слабите.
Далече стигат хората при опит за летене.
Изгубен в суматохата, човекът горко стене.
Човека само думата сродява го с вселената.
Козите бръстят шумата в гората преполвената.
От истини барутени е времето ни бременно.
Видения, видения… във тях живее времето.

24 октомври 2019 (четвъртък)

Есенно

Календарът напомня:
есен вече пристигна,
една лека мъглица
си забрадката вдигна
и поръси земята
със сълзици, така че
се усеща – за нещо
природата плаче.

А звънчета отдавна
към училище канят,
нека нови уроци
всеки час се подхванат,
нека всички дечица
да са умни и здрави
и България всеки
с честен труд да прослави!

25 октомври 2019 (петък)

-----------------
Обратно към “Поетичния маратон на Борис Бухчев” ----->>>>>
-----------------