Размисли

--------------

Представих си

Представих си, че съм картина –
рисувана вече много лета.
Времето ми е художник,
сложил гордо платното
на своя триножник – семейство, приятели и да – суета.
Не, не, със сигурност не разчита на мене
да покаже що е хубост на този свят.
Розово няма в боите, нито любимо червено за плам.
Има обаче онази топлина в гърдите,
която тъй пазя, но и раздавам без свян.
Толкова много картини на лицето ми има,
сякаш части от пъзел –
подредени по време и цвят.
Художникът всеки ден е различен
и нервно разбърква боите
или мърмори си нещо докато ме твори,
но нивга не забравя да сложи и щриха,
с който ярко познават ме в тъмно дори.
Да, да, за усмивката пак ви говоря,
аз на нея разчитам и много дължа.
Колко малко ни трябва бе, хора,
да направим добро и усмихнем света!

--------------