Мартенска песен наесен

Мартенска песен наесен

Поредното кафе изпивам вече,
усетих го как в мене то потече.
Не знам за другите, но то на мене
ми носи припев за стихотворение...
И ето – след кафяната ми жажда
кафето образи красиви ражда
и бързам да рисувам с химикала
една поредица – изложба цяла.

Аз нея в Маратона ще я включа
и като мартеничка ще усуча
и бяло, и червено – то се знае,
а бялото с надежда ще сияе,
червеното навред ще озарява
и светлина от изгрев ще дарява
и ще запиша този знак чудесен
във есенна с цвета на марта песен.

28 октомври 2019 (понеделник)

След празника

Свети Димитър славно бе почетен,
а той дари ни ден подобно летен.
Почерпи се и нашата дружина
за здравето на някой свой роднина.

От днес започва Сиромашко лято,
в бита ни като “циганско” познато.
Но циганите тук са роми вече.
Кой както иска – думата не пречи.

Добре е, че сме седнали отново
и аз ви черпя със ритмично слово,
а Пèро ще ви поднесе кафето.
Най-важно – да е радостно сърцето.
Да има вечер разни сериали
и състезания във цветни зали,
вълнения да има явни, тайни
и ако може – радости безкрайни!
И да се срещаме край тази маса
по-дълго все със празнична нагласа!

29 октомври 2019 (вторник)

Нетърпение

Нетърпеливо чакам вечерта
за разговор с любимата жена,
аз ще усетя лунна светлина,
с която ще ме озарява тя,
когато тук се спусне вечерта.

И нека се повтарят тези дни
и нощи със красиви светлини!

Копнението властно побеждава
раздялата и тя ще се предава
на чувството, което ни плени
за много дни, за много светли дни.

30 октомври 2019 (сряда)

Модна витрина

В България –
наблизо и далече –
такава мода демонстрират вече
тинейджърите – бъдещето наше...
Попитах хората:
това не ви липлаши –
на дънките разнищени крачоли
и колена – отляво-дясно голи?

Ако Крачолов Пейо можеда ги зърне,
във гроба два пъти ще се объне.

За тях навярно писал в минал час:
“Деца, БОЯ СЕ ЗАРАД ВАС!”.

С тревожен дух –
Борбух

31 октомври 2019 (четвъртък)

Първи ноември –
Ден на народните будители

Аз искам да запиша днес отново
със най-вълнуващо за мене слово
и почит, и поклон за синовете
на моята земя, в които свети
духовното величие. Да свети
и нека да блести във вековете!
Те бяха най-достойните във време
на безпросветност и беди големи.
Те викаха в мъглата, те зовяха
заспалите и път за тях избраха
и Бог отсъди в робско време лудо
да бъде позоваването чудо.

Единствен ден за почит не достига.
Разлиствай, българино, тази книга,
написана с кирилски букви златни,
дано ти станат мили и понятно
делата на мъжете чудодейни
и вечно слънце в твоя свят да грейне!

1 ноември 2019 (петък)

Задушница

За мъртвите да плачем в този ден!
сълзите ни ще спуснат корен таен
от живите към оня свят незнаен,
където всеки дух е подслонен.

За любовта да плачем в този ден!
Лежат под нас покойниците святи,
а ние чрез сълзите непроляти
окайваме живота си вгорчен.

За себе си да плачем в този ден!
Единствено остана самотата
със дни – надгробни плочи за сърцата
и нощи – на безсънието плен.

За живите да плачем в този ден!

2 ноември 2019 (събота)

-----------------
Обратно към “Поетичния маратон на Борис Бухчев” ----->>>>>
-----------------