Марин Тачков

Марин Тачков Йорданов е роден на 28 февруари 1966 г. в с. Пиперково, област Русе. Завършва “Българска филология” във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”.

Негови творби са публикувани в “Литературен вестник”, в. “Литературен форум”, в. “Словото”, сп. “Детска радост”, сп. “Летописи”, сп. “Пламък” и др. Стихове (римушки) за деца са поместени в учебника по български език за трети клас на издателство “Булвест”, София.

Автор е на поетичните книги: “Може би” (1994 г.), “И кво от туй” (1995 г.), “Стих-откровения” (1997, 2000 г.), “Детето-птица” (2001 г.), “Български песни” (1999 г., 2002 г.), “Приятели добри да бъдем” (2001 г.), “Деца със слънчеви лица, (2002 г.), “Рими за деца любими” (2002 г.), “Рими сладкодумни за деца остроумни” (2003 г.), “Златното дете” (2005 г.), “Утешителят” (2005 г.), “Засмейте се, деца” (2006 г.), “Две и 200” (2007 г., 2008 г., избрано), “Роса-сълза” (2007), “Довиждане, училище” (2008), “Да бъде слънчево във Минзухария” (2012), “Всеки стих е път към Теб”, (2012), “Звездите само ще ни бъдат гости”, (2012), “Стихове и рими за деца любими” (2013) и на пиесите: “Да бъде!” (1994) и “Не може да бъде” (1996).

Член на Съюза на българските писатели.