Възхвала на любовта
Мелодия дочувам на флигорна:
“На всички възрасти
е любовта покорна!”
От Пушкин помня този стих
до днес.
Богат е влюбеният
като Крез.
Съмняваш ли се в любовта,
тогава
нещастие духа ти сполетява.
Това ви казва в този ден
не друг,
а влюбеният тук
Херцог де Бург.
17 февруари 2020 (понеделник)
Валентинка с касинка
В каква игра увлече ме съдбата:
на преглед бях и срещнах медсестрата,
която с поглед и с усмивка мила
за миг ме излекува, вля ми сила.
Душата ми се пролетна събуди
и заваля ме дъжд от изумруди.
Признавам: таз жена сърцето взе ми,
усетих се човек от младо време.
Да бих могъл аз всеки ден с вълнение
бих ходил в болничното заведение,
за да получа радост за душата
от сините очи на медсестрата.
18 февруари 2020 (вторник)
Панахида за Апостола
Ако се върне – пак ще го обесят,
защото мъртвият за пост не претендира.
Кравай от истини и от лъжи ще месят
за куче, влязло в неговата диря.
Яви ли се – любов ще го разпънат
и с крокодилски сълзи ще заплачат.
Безбожници в елеен дим ще тънат
и ще приспиват съвестта си в здрачът.
Уста лъжливи щедро ще разказват,
че точно тази правда той е чакал,
лица със много маски ще показват
и ще превръщат правдата в спектакъл.
19 февруари 2020 (сряда)
Катинар
В памет на чичо Стефчо
Мълчалива е къщата
с катинар на вратата
и стъклата приличат на слепи очи.
Де е чичо сега?
Много дълго се бави.
Все поглеждам часовника
и се вслушвам – не иде ли влак.
Не, стопанинът няма да дойде.
Вече той има дом
във студения край на полето.
И на нас ни остави
от наследството дар:
един жълт за душите ни катинар.
20 февруари 2020 (четвъртък)
Зимна гора
Някой стене, някой плаче
в зимната гора,
пукат ледени кълвачи
камък и кора.
Ред дървета там се види,
сред мъгла стоят
като тъжни инвалиди
край безлюден път.
21 февруари 2020 (петък)
-----------------
Обратно към “Поетичния маратон на Борис Бухчев” ----->>>>>
-----------------