Щъркелово време

Вездесъщата

Уморена жена пътува
в автобуса по здрач,
за минута подпряна сънува
мъжки ласки и детски плач.

Вкъщи среща картина позната –
трябва тя да е фея добра
на мъжа да направи салата,
да участва с детето в игра.

И последна от тях да заспива,
да ги буди от сън сутринта...

Дъщеря на сторъкия Шива,
закъде е без тебе, света?

9 март 2020 (понеделник)

Към жената

На 8 март

Приет е на планетата
за тебе този ден,
аз съзнавам – малко е
в годината едничка дата.

Не са достатъчни целувките, цветята,
защото с твоето присъствие
светът е озарен.

От всичките поети си възпявана,
но колко си обиждана
и унижавана...

И затова, че на мъжете
всичко ти прощаваш,
дълбок поклон
от мене получаваш.

10 март 2020 (вторник)

Маршрути на душата

Усмивката на някой минал юли,
приятели, събра ни в този ден.
Наистина ли всички сте дочули
зовът на спомена, от слънце озарен?

Защо ли питам, зная, че така е
и ето ни в предпразничен Бургас,
а в тези дни в Родопите играе
вихрушка зимна, тя не е за нас.

Туристи сме и как ще охладнеят
сърцата ни, доде сме живи тук
гори, реки и пещери живеят
незабравим с образ и със звук.

Албуми минали, а днеска джиесеми
са запечатали обект избран
и ний сме там, това чудесно време
за нищо друго няма да го дам.

И нека днес да вдигнем пълни чаши,
наздравица да ни обедини!
Доде са живи спомените наши
на този свят ще бъдем живи ний!

11 март 2020 (сряда)

Щъркелово време

Ще дойдат щъркелите пак
в Антимово, ти вече чуваш
като от метроном трак-трак
и знам, че много се вълнуваш.

Дали по детски спомен там
душата ти се днес унася
и ти изглеждаш като храм
красива приказна нагласа.

Аз като тебе закопнях
за селото на твойто детство,
сега чрез теб го опознах
като обичано наследство.

И пожелах във този час
със теб натам да попътувам
и не желая друго аз,
освен гласа ти мил да чувам.

И аз те моля: говори,
реди от спомени мозайка
и нека покрай нас дъхти
букет от разцъфтяла лайка!

12 март 2020 (четвъртък)

Пред албума

Виж тази снимка избеляла,
така вълнуваща до днес:
момичетата от квартала
облизват пръсти от петмез.

Седят до старата ограда
щастливи (ясно си личи)
с лица, искрящи от наслада,
със звездни весели очи.

Това е Елчето, нослето
добре познава се, че кат,
до Гълъбина Светла – ето
подвили двете крак до крак.

И днес са те неразделени
след много време – погледни,
след толкова житейски зими
по знак събират свойте дни.

Във София през февруари
с насляза сбра ги вечерта,
неразделимите другари
в един живот на обичта.

13 март 2020 (петък)

-----------------
Обратно към “Поетичния маратон на Борис Бухчев” ----->>>>>
-----------------