Строителят 2

Строителят
сонетен венец
за Уста Кольо Фичето, роден през 1800 г.

(продължение)

7.

Люлее майка в люлка сина свиден,
юнашки песни с обич му нарежда.
Лелее тя в сърцето си надежда
да израсте между мъжете виден.

И с песните, от майки завещани,
от векове надежда ще припява,
ще има българското царство слава
и в бъдни дни край родните балкани.

Не се забравят мъки агарянски,
но не помагат в робството литии,
байряци трябва да развием ние
наред до други родове славянски.

Напявай песни, майко любородна!
Юнаци сеят във браздата плодна.

13 април 2020 (понеделник)

8.

Юнаци сеят във браздата плодна –
орат със саби и куршуми сеят.
Безсилни са низамите на беят.
България е в себе си свободна.

Издигнах хан за Дякона – да може
сред пътниците морни да отсяда,
надежда да раздава за награда –
покой да няма робът в свойто ложе.

И този хан ще трябва да дочака
прескъпи гости чак оттатък Влашко,
когато тръгне сборище юнашко
и над Балкана се раздене мрака.

България духа е съхранила.
Фъртуните ще плашат горда Рила.

14 април 2020 (вторник)

9.

Фъртуните ще плашат горда Рила.
Хвала, земя! Пръстта ти в бран е яка.
На времето жестоката атака
ти неведнъж юнашки си отбила.

Живее в песни мъдрото ти слово,
записано във летопис прастара.
В страдания опазил род и вяра
и днес живее балканджия Йово.

О, песни за деца и за големи!
Повярва ли народът – ще пребъде
и коренът му семе ще отвъди
и ще пораснат жилави калеми.

Каквото и да става, но накрая
измамата народът ще познае.

15 април 2020 (сряда)

10.

Измамата народът ще познае
и няма да прости това до века.
Единствено честта краси човека
и семе за честита бъднина е.

И нови синове с бунтовни песни
ще се сберат по съдбоносни друми,
юнак за слава ще изрича думи,
камбана-слънце над глави ще блесне.

По мостове, градени с дялан камък,
ще минат с пушки вчерашни орачи.
Под левско знаме българин ще крачи
и ще му свети любороден пламък.

С любов градена майстория трае.
Чешми струят, вода-сълза играе.

16 април 2020 (четвъртък)

11.

Чешми струят, вода-сълза играе.
И всеки мост дъга в небе повтаря,
отваря път за просяка и царя
и векове под мирни стъпки трае.

Сънувам българско свободно време.
Дано дочакам то да стане яве,
Балканът здравец да даде за здраве
и за темели – камъни големи.

И нека в Търново къщата, където
една маймунска сложих на перваза
за българска завера да разказва
и с родна тръпка да крепи сърцето.

За труд, Българийо, си ме родила.
Единствено честта ми дава сила.

17 април 2020 (петък)

Продължава следващата седмица...

-----------------
Обратно към “Поетичния маратон на Борис Бухчев” ----->>>>>
-----------------