Размисли за човешкото и божественото в “Лунен възел” на Надежда Колева

“Лунен възел” е сборник с разсъждения по различни теми от живота. Представени под формата на разкази, мислите на Надежда Колева изграждат една своеобразна философия на нашето битие – кои сме ние, откъде идваме, къде отиваме, има ли Бог и кой всъщност е той, а Дяволът – толкова ли е черен и страшен... Пътувайки по житейските друми ние срещаме и добро, и зло, и красиво, и грозно... съумяваме ли да отсеем прекрасното, необходимото, от лошото, пошлото, недостойното... В своето повествование авторката черпи от “изворите” на древните до съвременните мислители и теософи, тълкува някои от поученията на Учителя Беинса Дуно, като достига до съвременните холивудски продукции “Матрицата”, “Карибски пирати”, “Сами вкъщи”, „Лего Батман“, „Зоотрополис“... И прави своите заключения – без претенции за съвършена прецизност и фундаментални открития – просто приканва читателят да се замисли (нещо, което все по-осезаемо започва да ни липсва в днешния забързан свят).

Дали това са само вълшебни приказки, илюзорни видения в моя рибешки свят? Дали някой наистина е изживял това лепило към живота? – отговорите на въпросите, които Надежда Колева задава още в началото, ще откриете в страниците на книгата – ако, разбира се, искате да откриете.

Човешката същност е така устроена, да търси хубавото и красивото. Кое точно можем да “маркираме” като “хубаво” е въпрос с повишена трудност – за  адекватна оценка ни е необходима отправна система, критерии – в почти всички случаи индивидуални, но задължителни.

Да, разбира се, че е съвсем нормално и човешко да търсим красивото. И вместо да го търсим на най-неподозирани места, нека първо се огледаме около нас. Авторката ни припомня една гръцка сентенция (от 3-ти век пр. Хр.) – The beauty is in the eyes of the beholder (Красотата е в очите на гледащия). Ако си сляп да забележиш красивото, ще виждаш около себе си само грозното.

Много учения напомнят в трудните моменти, че можем да оценим хубавите неща само ако сме изживели преди това нехубавите. Да, звучи логично и прекрасно, но на практика това е кървящото сърце, което чака капка любов; това са разранените ръце, с които продължаваш да работиш, защото вече не си дете; това са изгубените младежки надежди за успех, които са ти взели младостта и са ти останали само сълзите. (“Земята”)

В търсене на красивото, на доброто, на съвършеното ние правим грешка след грешка. А не е ли по-добре да се опитаме да се отърсим, и вместо да повтаряме неудачите си, да потърсим нова алтернатива – вероятно с нови пропуски, не по-малко значими от старите, но... нови. Както съвсем правилно е отбелязал великият Айнщайн: Лудост е да правиш едно и също нещо отново и отново, и да очакваш различни резултати.

Основната теза в цялото повествование е да се опитаме да запазим човечността в себе си и да не се поддаваме на “тъмната страна”. Да, трудно е да преодолеем натрапения от заобикалящия ни свят мизансцен, че човек по природа е лош, и ако с помощта на религия и закони не потисне поне малко лошото в себе си, положението е неспасяемо – както е представена тази теза във филма “Матрицата” – човекът може да бъде сравнен единствено с вируса. Дали е така? Отговорът на авторката е малко по-оптимистичен: ... човечеството не е вирус, то е хванало вируса на тъмната страна на невежеството. И тук, на Земята има времето и мястото да се излекува.

Лечението, както става ясно, не е нито лесно, нито бързо, иначе казано – изобщо не е проста работа. Учителят Беинса Дуно го казва съвсем ясно в една от своите притчи: Когато Бог иска да създаде тиква, нужни са само шест месеца; когато иска да създаде дъб, нужни са му сто години!

Разбира се, да станем по-добри, да се “излекуваме” от тъмната си страна, не означава непременно да се подложим на аскетичен начин на живот, да се лишим от всичко човешко... такъв подход няма да е полезен нито за нас, нито за другите около нас. Ето какво казва Надежда Колева за “прекалените светци”:

Ако вие живеете по последната модна веган диета, или на протеинови шейкове, или на жълтъци от яйца, или на смутита, или ядете безразборно шоколади и бърза храна, то децата и партньорът ви няма да са щастливи да последват режима ви. (“Мъжете и жените”)

Как ще живеем и какви ще бъдем – родени сме с правото на избор. Това право не означава, че можем да правим каквото и както си искаме, означава възможността да изберем подходящата за нас алтернатива измежду възможните такива. За да направим правилния избор обаче, е полезно да знаем миналото ни, историята, за да можем удачно да градим бъдещето си.

В “Лунен възел” са засегнати по един или друг начин теми с поучения – за Богомилството, тайнствената Магура, Вавилонската кула... Особено място се отделя и на Богинята майка. Четирите стихии: огън, земя, въздух и вода; четирите свята...

Според Петър Дънов има четири свята – животински, човешки, ангелски и божествен. Единствено човеците могат да разберат и четирите свята. Същевременно те могат да паднат на нивото на животинския свят, но могат и да се извисят и до божествения свят. Това зависи от човека.

Кой е Бог, и кой е Дяволът (наричан още Луцифер)?

Според богомилите Луцифер е строителят на видимия свят. Той е могъл да построи всичко, но не можел да му даде живот. Затова се помолил на Бог да даде душа на творението му и Бог дал душа на творението му. Затова се казва, че тялото е от дявола, а душата от бога. (“Матрицата”)

Да! И авторката споделя своите изводи:
Архитектът на матрицата е Луцифер, а Оракула – Бог.

И още:

Ако сме били някога венеца на сътворението (творение от Бога и Луцифер), то сега сме на прага да покажем, че не сме точно венец, а сме повече вирус...

... ако осквернявате душата си с нечисти желания, наскърбявате Бог, а ако вредите на тялото си със своите „гениални” приумици, вие обиждате неговия създател – Луцифер.

Темата за избора, за свободната воля, присъства във всеки един от разказите. Имаме право на избор, да, но... нека избираме разумно. Това означава да се опитаме да мислим – не за глобалните постановки в живота, а за ония други – малките неща – те определят големите. Много показателна е и цитираната притча за ореха на Учителя Беинса Дуно. От малкия орех, ако го посеем на подходящо място, ще порасне голямо дърво; ако го счупим и изядем – ще постигнем ли нещо повече, освен едно мимолетно и съмнително чувство за удовлетвореност!

Животът като цяло не е чак толкова едностранчив – в него има и добро, и зло; и красиво, и пошло... и е цяло изкуство човек да се научи да лавира измежду всички тези категории. Но за да ги оцени и отсее, задължително трябва да мине през тях. Авторката откровено ни приканва от страниците на своята книга:

Ако Луцифер ни кани на танц, нека бъдем така добри и да го уважим, все пак той не е обикновен ангел. Но ние, всичките човеци, трябва да поканим Христос да ни води в танца, защото той знае повече от едните правилни стъпки за нас – и така танцът ще бъде съвършен.

И нека се постараем. А като начало, можете да започнете с книгата “Лунен възел” – Надежда Колева има какво да ни каже и успява да предаде своите послания. Прочетете тази книга, със сигурност всеки от вас ще намери в нея своето аз, ще открие нещо за себе си! И ако не успеете да постигнете мечтаното съвършенство, то поне ще бъдете с една стъпка по-близо до него.

--------------
Надежда Колева, “Лунен възел”, изд. “Либра Скорп”, Б., 2020.
--------------