Панделна песен

Панделна песен

Не плаши ни, Генерале,
с вируси – верига,
ние знаем, че през юни
лятото пристига.

А през лятото не може
грип да ни уплаши.
ще се свършат, мили Боже,
гадостите наши.

Ала има песимисти,
дето много знаят,
казват, че по жълти листи
ще се види краят.

Кой каквото ще да вика –
вкъщи да се крием.
Хайде по една мастика
за кураж да пием!

С бодър дух – Борбух

27 април 2020 (понеделник)

Утро

Аз седя на балкон
и духът ми е празнично буден.
Булевардът е тих,
булевардът е просто безлюден.

Няма птици дори,
те са скрити,
смълчани в несрета,
обездомени от окастрени
булевардни дървета.

Но могъщият дух на земята
изпраща сигнали,
виж: листенца-мечти
вече някъде са се подали.
И след кратка тъга
от без милост отрязани клони,
весел птичи орляк
скоро болката ще прогони.

28 април 2020 (вторник)

Бургаско стихотворение

Панелката ми много е далече,
ах, колко е далече от морето,
но разстоянието не ми пречи
да прелетя със чувства по небето,
подобно гларус, който е измътен
на плочата в един комплекс бетонен,
ала усеща вълноломен тътен
или след него ритъм монотонен.

Макар да обитавам кът далечен,
морето виждам всеки ден и зная –
на него аз се чувствам обречен
и даже седнал в малката си стая
усещам залива и острова чудесен
и ритъм във сърцето ми играе
и се превръща във крайбрежна песен.

29 април 2020 (сряда)

На острова

А острова със име на светица
тук всички хора са добре дошли.
На острова се чувствам бяла птица.
Далече от ръмжащите коли,
аз дишам леко,
тука съм роднина
със кучето
и старата смокиня.

И ако замълчите покрай фарът,
ще чуйте митове да разговарят.

30 април 2020 (четвъртък)

Събота сутрин

Събота е.
Сладко мързелувам
и в ефира
глас обичан чувам...

Аз припявам:
повтори ми, душо,
песента любима
“Бе са ме мучо!”.

1 май 2020 (петък)

-----------------
Обратно към “Поетичния маратон на Борис Бухчев” ----->>>>>
-----------------