Пълно вътрешно отражение
Понякога поглеждам в огледалото
и търся във студеното стъкло
коя пукнатина даде началото
на разрушителното, срутило ме зло.
Понякога обаче сред парченцата
прозрачна, отразена светлина
проблясва и с лъчите на надеждата
сглобявам се в моментна доброта.
И тъй играят си със мойто отражение,
пробягват по частиците назъбени
две сенки на различни измерения
отдавна в себе си душата ми изгубили.
Животът ме унищожава всеки ден,
за да сглоби пак същото, но ново... мен.