Яхния от безсмислици
(и щипка истина)
Сонет за сбърканото ястие Вселената,
горещият ордьовър на живота
със привкус на димящо Сътворение –
величие, преглъщащо се с болка.
Сонет за супата безвкусна Съществуване;
наблъскана с подправки всевъзможни,
подсилващи една след друга чувството,
че винаги ще липсва нещо още.
Сонет случаен за кулинарията,
солящ кристалче след кристалче философия
в отчаян опит да спаси чинията
с отдавна вкиснала се за света теория.
Сонет за вечното, неоправдано търсене
на смисъл, даващ вкус с едно поръсване.