Коджакафалията
роден м. юни 1830 г.
сонетен венец
(продължение)
4.
Живи от мъртви трудът ги разделя.
Сашо и Янчо трудът ги съешава,
както два камъка зърно да мелят,
както два вола във нива корава.
Сбогом, Созопол! – решиха двамина.
хайде в Бургас ще си търсим късмета.
Пак “игленици” – позната картина,
пак за грошове – позната несрета.
Със братовчеда Антон се разбраха,
беше току срещу Коледни пости –
кръчма с бакалница под една стряха,
а над гостилница – стаи за гости.
Тук не грошове, мирише на лири,
ако човек се обърне да дири.
8 юни 2020 (понеделник)
5.
Ако човек се обърне да дири...
Тук Александър усети маята.
Празник настава, щом кораб засвири,
тръпка търновска му грабва душата.
И морабе се запали тогава,
прати султанът войска към Русия
и за търговците жетва настава,
че без храна се аскерът не бие.
Идат кервани от Пловдив, Загора,
всеки разбързал се стока предлага,
а пък търговецът търси си кяра,
че за търговец войната е драга.
Има за всички кантар на небото,
кой ще измери доброто и злото.
9 юни 2020 (вторник)
6.
Кой ще измери доброто и злото?
Само кантарът на вярата свята.
Мравката сбира зърно след зърното,
капка по капка вир става водата.
Който ламти си изяжда късмета.
Ближния виж, помогни му в бедата.
Святото слово да бъде завета,
днес и нататък – докрай времената!
Мене ми стига филия с маслини.
В чудо ме хвърля тоз, който преяжда,
без да помисли за брат и роднини,
без да усеща за правдата жажда.
Нива стопани загрижени дири,
ангел закриля поля и баири.
10 юни 2020 (сряда)
7.
Ангел закриля поля и баири.
Сигурно не един тука се чуди –
уж е Коджакафалия – що дири,
ниви купува, защо ли се труди!
Няма ни котка, ни куче, защо са
тези богатства в града, по селата!
– Ще ви напълня със смисъл въпроса,
всичко подреждат съдът, адвоката.
Нека в Бургас бежанците узнаят,
че съм помислил за тях, за децата,
още мъничко те тук да потраят,
ще им затопля със радост сърцата.
В тихи води и в кипежа на злото
фарът над всичко си хвърля окото.
11 юни 2020 (четвъртък)
8.
Фарът над всичко си хвърля окото.
Фар на доброто да свети в душата.
Който посее навреме зърното,
той ще се радва на жътва богата.
Мене палат не ми трябва, палати
други да имат, решили са – нека.
Аз съм разбрал, че са много богати
тези, които даряват човека.
Господ земята ни нека закриля!
Сигурно идат благати години.
Мир да е само в България мила,
плод да тежи по поля и градини!
Два метра стигат за всяка гърбина,
ако премери човекът с аршина.
12 юни 2020 (петък)
(продължава)
-----------------
Обратно към “Поетичния маратон на Борис Бухчев” ----->>>>>
-----------------