Пълнолуние
Свети кръгла, свети бяла,
свети празнична луна
и безсънно се е взряла
в нея младата жена.
Сто въпроса си задава
от деня и вечерта
и преплита в плетка здрава
болката и радостта.
Тя се моли на Морфея
да й прати сън – покой,
както на мъжа до нея
цяла нощ изпраща той.
Ала през перде и щори
с бялата си светлина
властва в нощните простори
пълноликата луна.
20 юли 2020 (понеделник)
Оптимистично
Ще почивам,
когато напишат над мене:
“Тук почива...”
Сега
всеки ден е едно добро
стихотворение
за любимата, без тъга.
За небитието е рано.
Имам време
от Бог обещано.
21 юли 2020 (вторник)
* * *
Аз обичам – казва си сърцето –
нека тази радост преживея!
Господ е свидетел на небето –
за една прегръдка днес копнея.
В полунощи вземам химикала
и записвам стихове за Нея.
Моята душа е песен цяла,
като песен всеки ден живея.
22 юли 2020 (сряда)
* * *
Нощ ли пада, идва ли деня ми –
неуморно шепна мило име.
Думите записват монограми
и познати, и неповторими.
Ден за среща чакам да настане.
Много бавно движи се колата.
Ние двамата сме съботяни,
събота е празник за душата.
23 юли 2020 (четвъртък)
Благовец
Истината с радост ни дарява.
Благовец е днес, ще ни споходи.
Свят Архангел да ни благославя.
Колко е красиво, че ни води,
че душите с радост надарява.
Кафене “Мираж” ни е познато,
ресторантът е до него редом.
Слънцето в стъклата сипе злато,
тебе със корона златна гледам.
24 юли 2020 (петък)
-----------------
Обратно към “Поетичния маратон на Борис Бухчев” ----->>>>>
-----------------