“Дози любов” с аромат на умиротвореност и пръски цветна дъга
Из “Любов с главно В”
* * *
Белезите ни превръщат в уникалните хора,, които сме! Гордей се с ударите!
Бъди безстрашното сърце, с което някой ден ще се гордееш. Не съжалявай за кръпките по него.
* * *
Човек е склонен да повтаря грешките си, стане ли дума за любов!
Има моменти, в които времето спира заедно със сърцето! Спираш да мислиш, спираш да чуваш, спираш да виждаш. Само чувстваш!
* * *
Често се питах възможно ли е една любов да те промени толкова много, че буквално сякаш да те подмени с друг човек?
* * *
Той е грях, опакован в синя панделка.
Прекъснеш ли веригата на страховете си веднъж, всички други изчезват, стопяват се. Стават мънички като камъче, което можеш с кеф да изриташ надалеч с токчетата си.
* * *
Имах нужда да горя, да летя, да говоря, да танцувам и пея на глас и мъжът до мен да споделя тази емоция неотлъчно, да ми подава кибрита всеки път, щом огъня в очите ми тръгне да гасне и да оправя крилете ми всеки път, щом се прекършат в житейските бури.
Любовта на една жена е като цвете. Не я ли поливаш навреме с достатъчно количество внимание, изложиш ли я на прекомерна опасност и оставиш ли я заобиколена от плевели на собствената ти немарливост и незагриженост, тя ще увехне. И после с колкото и грижа да я залееш, не можеш да я съживиш или част от нея ще остане мъртва, в най-добрия случай. Точно така се чувствах – наполовина жива.
– Вик?
– Да, Мел?
– Хайде да си купим еднакви ключодържатели.
– Как ти хрумна пък това сега?
– Ами така... да са еднакви като нас, независимо къде и колко далеч ще са вратите ни.
----------------
Из “Любов с главно В”
----------------