Георги Димитров Георгиев (с псевд. ГеоргиЕВ Д.) е роден на 27 септември 1996 г. в гр. Бургас. Завършва Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ във Варна.
Пише поезия, а впоследствие и проза. Има отличия в редица национални литературни конкурси като „Искри“, „Непознати улици“, „Петя Дубарова“, „Възкресения“, „Пролет моя“, „Море“, „Никола Вапцаров“, „Национален конкурс за хайку на свободна тема“, „Огънят на Орфей“ и др. Участва в поетическото студио „Митични птици“ на Роза Боянова.
Автор е на стихосбирката „Автобиография на Страха“ (2019), а в края на същата година издава и втората – „Вечеря“ (2019).
„Автобиография на страха“ излиза с конкурс на Община Бургас за подкрепа на книги от бургаски автори. Книжното тяло е дело на бургаското издателство и печатница „Информ Принт“, редактор на книгата е Роза Боянова, художник – Маргарита Цветкова. Стилна и хармонична корица, без излишества, добра коректорска работа на Вили Колева. И още: книгата бе номинирана на Годишния преглед на книжната продукция от бургаски автори през 2019 г. от проф. Сава Василев. Все сериозни положителни предизвикателства, преди да прочета обстойно стихосбирката на ГеоргиЕВ (ще вметна, че лично не харесвам псевдонимите – освен ако не са от типа на Елин Пелин – вменяват някаква претенция, но все пак едва ли това има значение за качеството на поезията, както е в нашия случай).
Стихосбирката „Автобиография на страха“ е дебютна, въпреки че в края на същата година се появява и втората – „Вечеря“, което говори за някакви появили се екстралитературни фактори, ако не и синдрома „чекмедже“, натрупана продукция отпреди време (дебютът му, да отбележим също, е и доста обемен за стихосбирка).
Книгата е структурирана в пет части, събиращи 51 стихотворения, като една част от тях са тристишията в раздела „Липсваща част“, отделно въвеждащото стихотворение „Автобиография на страха“, дало заглавието на цялата книга. Понятието „страх“ само по себе си е твърде амбициозно и покриващо като тема широк спектър от негативни емоции и минал опит, но в заглавието то е фиксирано и ясно – „автобиография“ [„на страха“]. Неговата „учителка“ в школата по поезия Роза Боянова казва така за „страха“ и стихосбирката: „Всеки страх има своя биография, но само в стихосбирката на Георги Д. Георгиев той говори в първо лице единствено число. Какъв по-точен начин да назовеш опасенията си и да се издигнеш над тях като техен враг или приятел, покровител или обвинител, съчувстващ или безразличен, защото вече си недокоснат от страха“. Паратекстово книгата разчита на визуалното – сполучливите графики на Маргарита Цветкова, разделящи циклите, както и на посвещенията, където редом с по-тривиалното „Посвещавам тази книга на всеки Страх, който побеждаваме“ стоят изречения от Фридрих Ницше, Халед Хосейни и Херман Хесе, а като мото към някои стихове са наредени мисли от Марио Лунети, Фредрик Бакман, Робин Шарма и др. (бих споменал и краля на ужаса Стивън Кинг, но това е друга работа, чрез разказа той се опитва да смрази от страх читателя, а Георгиев прекарва страха (ни) през сърцето си и собствения опит, за да го пребори). По повод мотото „Усещането за непълноценност също е като тежки окови“ (без автор) открих, че по-дълъг вариант на стихотворението „Архаичност“ заема първо място в Националния поетичен конкурс на Мария Мутафчиева, Община Бургас, Гимназия с преподаване на английски език „Гео Милев“ – Бургас, и ИК „Знаци“ през 2013 г. (по това време Георги Георгиев се състезава в категорията X – XII клас). Днешният вариант е по-добър и като цяло стихотворение е находка.
Не всички стихове от циклите са обвързани с тежката тема за страховете ни, но за една стихосбирка с такова заглавие това едва ли необходимо; авторът търси причините, които довеждат страховете в сърцата ни и ни обсебват или оставят следи у нас; затова в тях ще открием повече емоции около отнетата свобода, изгубената любов, загубеното детство, нещата, които сближават/разделят, екзистенциалната пустота в света около нас, самотата, природата (общо) и атавистичният страх… Стиховете не говорят за фобии, а често, всъщност постоянно, се стремят да внушат, че всеки страх може да бъде победен. Как? Въпросът остава без отговор, но понякога отговорът е леко декларативен, което от гледна точка на изкуството/поезията не е добре. Авторът борави добре със свободния стих и метафориката му е на ниво. Находки в тристишията.
---------------
ГеоргиЕВ Д. (Георги Д. Георгиев). „Автобиография на страха“ (стихове). Изд. „Информа Принт“, Бургас, 2019 г., 103 с.
---------------