Бъдеще в миналото или минало в настоящето – едно пътуване към себе си

Днес пак е някога, но аз съм друга.
Кая

„Вече съм само минало“ е вторият роман на Любляна Славенина, обещаното от авторката продължение на „Нямаше Бог за нея“. Тук отново срещаме Кая, главната героиня, но вече една различна Кая – няколко години по-късно тя е израснала и изцяло променена. От едно объркано, неориентирано момиче, поддало се на изкушенията, привични за младостта, в стремежа си да завоюва вниманието и признанието на околните и „търсещо голямата любов“, Кая вече е с променена ценностна система, отърсила се от пороците, надживяла предателството от „най-близките приятели“ и разочарованието от любимия човек. Романът е своеобразно пътуване към себе си, въпреки мъгливите очертания на едно неясно бъдеще, влачейки тегобите и уроците на своето минало.

Кая е все още доброто, нежно и чувствително момиче, опитващо да се отърси от своята неувереност и да открие своето място под слънцето. Миналото, отрупано с нейните необмислени постъпки, продължава да я дърпа назад. Ще успее ли нашата героиня да победи себе си, да устои на изкушенията и да се изгради като личност, с която да се гордеят и тя, и нейните родители, и... най-любимото й същество, човекът, който винаги и във всичко я е подкрепял и разбирал – нейната обична баба.

Една част от книгата са спомени от миналото, които от позицията на настоящето звучат освен трогателно, но и поучително. Да, човешко е да се греши, тази типично човешка черта е присъща и на Кая, но за нея по-важното е да не повтаря грешките си, а да отстоява принципите и позициите, които с опита се налагат като „правилни“. Предишната Кая, предала някога, преди години, доверието на родителите си, носи като камък на шията глупавото детско недомислие. И сега – едновременно търси начин да извоюва тяхната родителска грижовност и любов, и същевременно страни от тях, влачейки в себе си чувството на вина.

Романът е многопластов – и сюжетно, и структурно. Тук има и пътуване към миналото (едни не съвсем приятни, а в някои случаи дори и потресаващи спомени), и отзвук от бъдещето. Кая поддържа своя дух, своя стремеж към светлината, чрез въображаеми разговори-послания – от тази Кая, която трябва да бъде, достигнала и утвърдила себе си, към другата Кая – все още търсещата правилната посока. Многозначителен е съветът на „мъдрата“ Кая:

Скрила си светлината и си се обгърнала с тъмнина. Ключът от лампата е в десния ъгъл, точно до сърцето.

Монолозите на търсещата себе си Кая са на места трогателни, на други поучителни, а в някои случаи и проницателни. Кая е решена с риск да се опари, но да „изгори“ и да възкръсне като феникс от пепелта. Пепелта не би могла да гори отново, но от нея могат да се родят чудеса. И тя се опитва да създаде своето. Правилната позиция е да загърби миналото, всичко и всички – само така ще може да устоява себе си и да бъде тази, която се чувства. И така, до правилното становище: Когато гледам назад, не виждам нищо друго, освен огорчение, страх и болка, ето защо избрах да гледам напред.

Кая пътешества много – посещенията на различните екзотични страни я разтоварва и зарежда с нова енергия, да продължи пътя си към усъвършенстване. Само изброяването на дестинациите, които обхожда, описани в романа, е един доста солиден списък. Както тя казва: Безразборната география лекува всичко. След всяко завръщане Кая се чувства все по-силна и по-уверена. Всяко едно завръщане е крачка от миналото към съвършенството. Кая придобива увереност в себе си все повече и повече, и както самата казва: Знам, че мога да вляза във вихрушката и да изляза победител, макар и изглеждайки победена, а това ми стига, за да продължа да танцувам, дори когато няма музика. Особено, когато няма музика.

„Вече съм само минало“ е не просто лична история, проследяваща израстването на едно момиче и превръщането й в млада дама. Книгата съдържа в себе си философията, възгледите към живота на съвременното поколение. Кая не е единствената „заблудена душа“ в този не съвсем приветлив свят. Личните откровения на едно „изгубено“ момиче биха помогнали и на други, изпаднали в подобна ситуация, стига, разбира се читателят да се замисли, както е казано в светото писание... който има очи – ще види, който има уши – ще чуе, който има сърце – ще разбере!

А Кая – тя вече е разбрала и поела по трудния път към доброто. Задачата не е лека, както и отговорността да сподели в книгата истината. Но трудът си заслужава. И вероятно ще помогне на поне един плах и неуверен човек да открие пътя към себе си. И както Кая заявява – това е истината – такава, каквато беше, докато се борех с призраците си, докато се учех на любов към мен самата, докато поправях отношенията с родителите си, докато погребвах баба си и докато сънувах нероденото си дете.

Романът отново е с отворен край. Дали ще има продължение и отговори на въпросите, които поставя, или ... тази чест се предоставя на читателя – да се замисли и открие сам отговорите – такива, каквито според него са най-правилни. Това бъдещето ще покаже. Искрено се надяваме да срещнем още веднъж вече променената Кая. Самата тя изповядва: Бях се променила толкова много, че от Кая, която започна историята си, не бе останало нищо друго, освен едно минало с дъх на отминали пожари.

Вярваме, че „пожарите“ са вече в миналото на Кая, нека бъдат и наше „само минало“. А бъдещето – то зависи от всички нас, от всеки един – заедно и поотделно. Прочитайки този роман, ако поне в един читател припламне искрица надежда и стремеж да опита да направи това място малко по-добро, значи книгата е постигнала целта си – извечната химера за по-добър свят.

-----------------
Любляна Славенина, „Вече съм само минало“, роман, 2021.
-----------------