„Литературата“. Най-сигурният начин да изключиш този свят

* * *

Някъде през 2009-а ще е било, по повод критическата книга на Иван Сухиванов „Ходове на въображението“, която спечели наградата „Петко Росен“ на Община Бургас за 2009 г. в раздела нехудожествена проза, забелязах няколко неща:

1. „Но да се върнем при компилацията „Ходове на въображението“, която може да има различни прочити. Ето два от тях, възможни: на Пламен Антов (в „Литературен вестник“, бр. 25, 8-14.07.2009 г.) и неговата „реплика“ – „Критикът като писател (или в търсене на „изгубения рай на литературата и/или литературността“)“ на Елица Дубарова (LiterNet, 07.11.2009, № 11 /120). Ако Пл. Антов пледира, че „метафизичното и литературността са ненавистни на рецензента Иван Сухиванов“, то текстът на Е. Дубарова е някаква форма на реплика на това твърдение. Аз също заставам зад мнението на Дубарова с уговорката, че „метафизичното“ и „литературността“ са нещо различно при Сухиванов, за да му бъдат ненавистни едновременно; пишейки „метафизично“, „писателският“ му почерк често се покрива с „критическия“, емоцията и въображението надделяват над „инструментариума“ на критика (в тази посока особено внимание трябва да отделим на интрото „Ходове на въображението“)“.

2. „Безкомпромисността на заявената авторова позиция е отличителен белег на писането на Иван Сухиванов и често текстовете му са и добър повод за някакъв вид „литературни скандали“ – такива, като сблъсъци с твърдоглави атакисти или комунисти. И други (свързани с морала в изкуството, политическата коректност, патриотарството, провинциализмът). Което поставя въпроса за непоносимостта, непримиримостта у този автор, идващи от желанието му за търсене на истина, на обективност – нещо твърде неприсъщо у „щедрите“ на критически похвали провинциални пера (но това не е само синдром на провинцията)...“.

3. „Тук говорим и за още нещо важно: слабата критическа обгледаемост на книжната българска продукция след 90-а година – и в столицата, и извън нея (особено). [...] в различни провинциални центрове – и то известни от миналото с качествени литератори и академична общност – това се правеше, но хроникирането, отдаването на оперативни критически рефлексии не се котираше високо от академичните кръгове; все пак бих споменал усилията на няколко души от такива провинциални центрове: като изключим моя милост от В. Търново (но също и доста други), проф. Владимир Янев от Пловдив, Деньо Денев от Сливен, Здравко Кисьов и Огнян Стамболиев и др. (Русе), Стоил Стоилов и Тодор Шунанов (Ст. Загора), Иван Сухиванов (Бургас, но не само той) и мн. др. Истината е, че повечето от книгите на посочените (и други подобни) не-столични автори са в някои случаи еклектични, неподчинени на някаква обща идея, те по-скоро замитат разпиляното литературно зърно на куп, но все пак големите анализи, обобщението и изводите предстоят – те остават в ръцете на големите ни историци на литературата (напр. проф. Св. Игов, проф. М. Неделчев). Не трябва да подминаваме и усилията (колективни) на различни национални и регионални периодични издания в тази посока – прегледи на годишната литературна продукция, журиране на конкурси, награди, провеждане на научни форуми, издаване на сборници и пр.“. Да споменем в този контекст и неуморната и последователна работа на Сухиванов като един от основните редактори на литературното списание „Море“ – превърнало се отдавна в национален коректив на литературата.

4. „А представяте ли си какво са писали авторите на школския вестник „Злобен глас“ в Бургас преди повече от 40 години? Съучениците-издатели от бургаския механотехникум били Денчо Михов (днешният издател на „Либра Скорп“) и Иван Георгиев Иванов (днешния поет, писател и критик Иван Сухиванов).

„Злобен глас“ – стартът е сатиричен!

Това беше отдавна. Оттогава Иван пътешества из литературните пространства. Вярва, че пътешественикът-писател „върви напред, пришпорван от въображението си, без надежда, че изгнаничеството има край...“.

* * *

Иван Сухиванов има особени (взаимо)отношения с наградите. Участва редовно в малки и големи конкурси, понякога, по-често, печели. През 2016 г. стихосбирката му „Нямо кино“ получи наградата „Христо Фотев“. Преди това...

„Стихосбирката „Нямо кино“ на Иван Сухиванов се издава със съдействието на Община Бургас, което означава, че е спечелила финансиране по Програмата за издаване на книги от бургаски автори за 2015 г. В анотацията на комисията е отбелязано, че това е „концептуална стихосбирка“, че „стихотворенията са пределно изчистени, което говори за зрялост“. Едно наблюдение – след книжния дебют на Иван Сухиванов през 2000 г. със стихосбирката „Лакуни“ (награда „Пегас“ от Бургаския преглед през 2000 г., награда „Никулден“ от 2000 г. и награда „Светлоструй“ от 2001 г.) виждаме едно сгъстено книгоиздаване особено след 2009 г., в което се редуват обикновено разкази и стихове, като изключим критическата му книга „Ходове на въображението“ от 2009 г. Сам по себе си знам колко това е ангажиращ и донякъде изнервящ процес, чиято припряност може да има обяснение например във факта, че авторът дебютира сравнително късно, вече натрупал сериозен литературен опит и награди зад себе си.

Споменах специално „Лакуни“, защото тя задава (или по-скоро продължава) неговата специфична поетика, независимо дали се отнася за прозата му, или за поезията: както отбелязва Мира Душкова за първите му две книги – „Лакуни“ и „Къси истории“ (2005), те са „стегнати и компресирани“, словото (и заглавията) му се отличават с „енигматичност и краткост“, та дори опират до реквизита на диаболизма, а Юлиан Жилиев (за „Кратки истории“) говори за една „тревожна поетика“.

През 2021 г. имах щастието да бъда част от експертната група по оценка на ръкописите за издаване от Община Бургас. Разбира се, познах автора, който стоеше зад работното заглавие „Да бъдем силни поети“. Нямаше как иначе, стилът му беше разпознаваем. Пожелавам го всекиму.

* * *

В сборника с разкази „Стилът на невъзможното“ („Жанет 45“, 2016) Иван Сухиванов пише: „Литературата“. Най-сигурният начин да изключиш този свят.“ Ами това правим постоянно – кой повече, кой по-малко. Продължавай да бъдеш смел и честен, Иване! И здрав!

-------------