Без спящата красавица
Не ме събуждай, принце!
Искам да поспя.
Уморих се от танци и забави,
а от баловете с маски чак ми прилоша.
Да ти кажа, аз и теб зад твойта маска не видях.
Ти там ли беше или напразно пантофката си запилях...?
Сега не ме целувай. Не искам да се будя.
Това, че ти разсънил си се, мен изобщо ме не грей.
Ако искаш с луната си общувай – аз нищичко не губя.
Само ти си този, който без мене ще живей.
Така е, принце. Дойде и моят ред да спя.
Ти от скитането из горите,
всичките сто години пропиля.
Тъй че, хич не ме буди!
Ако искаш до мене полегни,
а ако не можеш да останеш –
със здраве по пътя си върви!