Коя е Петя Станева, из "Когато жените мечтаят..."

"Любовта е вълшебна загадка. Тя прилича на всичко и не прилича на нищо."
Петя Станева

Думата любов има твърде много значения в литературната и разговорната реч на цивилизованите страни. За Петя Станева тя е синоним на обич към професията и по-конкретно към издателската дейност.

Петя Станева е родена на 21 ноември 1965 г. в гр. Айтос. От баща си, известен технолог по хляба, Петя се научила на всеотдаен труд.

От малка обичала да чете. С отличие завършва гимназия в родния си град, а след това и висше образование – първото със специалност компютърни технологии и второто – инженер химик в Университет “Проф. д-р Асен Златаров” – Бургас. По-късно специализира компютърен дизайн и управление на компютърни мрежи в Бургаския свободен университет.

Петя и сега си спомня първата книга на издателството. Това е книгата “За свободата на Тракия” на д-р Стамат Апостолов, председател на Регионалния съвет на Тракийските дружества в Бургас и виден деец на тракийското движение в България.

– Той е първият човек, който повярва в нас и нашата работа – споделя Петя Станева първите впечатления от работата по книгата – не мога да не се преклоня не само пред твореца Стамат Апостолов, но и пред неговата човешка отзивчивост и добрина.

– Коя професия най-много уважавате?

– Всяка професия, с която по честен път изкарваш хляба си, е достойна за уважение. Всеки труд, положен в името на благото на човечеството, е достоен за преклонение. А книгоиздаването е високохуманна дейност, свързана с много трудности и лишения – още от древността, когато творбите са се преписвали на ръка, до наши дни, посредством съвременните дигитални технологии.

– Какви качества трябва да притежава издателят?

– Издателят е вид творец. Той не само трябва да обича “словото”, но и да има високо развито чувство за отговорност и стремеж към съвършенство, защото една книга се приема първо визуално, а след това се определят стойностните показатели на самото произведение. В тази връзка работата между издател и автор трябва да бъде в абсолютен синхрон, така че отвсякъде погледнато, крайният резултат да удовлетворява не само тях, но и да предизвиква морална, естетическа и духовна наслада у читателя.

– Как преминава един работен ден на Петя Станева?

– Обикновено денят е много напрегнат. При нас няма конкретизирани часове за работа и почивка. Това е напълно естествено, защото работата по една книга или печатно издание изобщо, включва няколко процеса: подготовката на ръкописа за страниране, оформление на кориците, разпечатване на коректури, редактиране, коригиране и самия процес на отпечатване – подготовката на паусите, филмите и т.н.

– Кой е най-радостният миг в ежедневието на Петя?

– Когато на “бял свят” се появи нова книга и се хареса на само на автора, но и на читателя, тогава съм щастлива и изживявам радостта, която може би и Творецът е изживял, когато е видял Своето Творение.

– Има ли творческо предизвикателство във вашата работа?

– Хармонията е менторът на човешкото развитие. Тя е много динамична. Човек се стреми да достигне до божието съвършенство. Ние в нашата работа също се стремим да създаваме все по-добри и по-качествени продукти, не само по отношение на художественото оформление, но и като съдържание и качество също.

– Кой е предпочитаният читател?

– Мислещият. С развитието на технологиите, все по-малко се четат печатни произведения. За младите информацията достига, чрез Интернет и у тях най-вече се забелязва нежеланието да се докоснат до вълшебния свят на книгите. Но аз съм оптимист. Човек винаги се стреми да създаде по-съвършен свят около себе си, а в следващия го променя, защото той самият се развива, променя се виждането му за съвършенство. Така е и с поколенията на писателите – както те виждат по различен начин света около себе си, така и читателите намират “своята” книга, която ги завладява и облагородява.

– Какво сте издигнали в култ за себе си?

– Честността и уважението към хората, независимо какви са те.

– Как виждате разликата между първата книга, издадена от вашето издателство и стотната, която е в процес на предпечат?

– Разлика има не само от страна на жанровете, но и в самото оформление на книгите, които се стремим да бъдат в унисон с европейското и световно книгоиздаване. В това отношение, мисля че постигаме успехи. Тематично се обогати и фонда на издаваните от нас книги. Докато отначало преобладаваше поезията, сега издаваме и краеведска литература, много летописни книги и хроники. Появиха се и книги с очерци, разкази и интервюта – една позабравена форма на писане. Виждам, че българинът все повече се насочва към позабравеното минало, към своите родови корени. Намирам, че това е нещо, което ще възроди българския дух и ще съхрани традициите на нашия народ.

– Както се вижда вие сте доста взискателен човек. Това само към професията ли е или е насочено и към вас самата?

– За да бъда добра в професията си, аз първо съм работила върху себе си. Чертите на характера неминуемо дават отражение и в професията, но много от хората работят просто заради дълга, от дисциплина, а професията на издателя трябва да включва и много отговорност и любов към словото.

– И все пак как стана “вричането” Ви в издателската професия?

– Може да се каже, че стана неусетно. От малка обичам да чета. Моят единствен свят беше светът на книгите. Имах и имам приятели писатели и журналисти и от тях се “заразих” и обикнах тази професия. Не съжалявам за този си избор.

– Ваша “родова” черта ли е прагматизмът?

– Не, разбира се. Българинът е показал през своята история, показва и сега духовна зрялост, която е наше голямо национално богатство.

– Кои добродетели от това богатство цените най-много?

– Особено високо поставям чувството за чест и достойнство, както личното, така и националното.

– Може ли професията да избере човека?

– В повечето случаи се получава така с творците – писатели, музиканти, артисти. Но това е само началото. Нататък, както във всяка професия, е необходимо трудолюбие и дисциплина да се изградиш не само като личност и авторитет, но и като професионалист. Затова моята първа специалност – инженерната химия, твърде много ми помага по отношение на точността и организацията на работа. Щастлива съм, че издателската работа ми дава възможността да се докосна до творчеството на толкова много талантливи автори.

* * *

След напрегнати часове над компютъра, Петя потегля към печатницата. Тук я очакват хилядите страници, които трябва да прелисти. И тя прави това с любов. Защото за Петя Станева вечната любов е книгата. Тя обича да казва, че истината е безсмъртна и тя може да чака. Но отразена в книгата, която е огледало на народите, тя е вечна.

Известният голям българин Захари Стоянов пише в спомените си, че по-добре да пишем за лакеите с езика на един крал, отколкото за кралете с езика на един лакей… И Петя се стреми българският език да бъде съвършен в своята простота и понякога твърде деликатно редактира “изкривената” българска граматика, изобилстваща с твърде много чуждици и “заимствани” фрази.

В офиса на майката, често пъти идва и малката и дъщеричка, която е ученичка в Професионалната гимназия по туризъм. Въпреки че се е насочила към друго естество на работа, може би и тя ще обикне професията на майка си.

– Това е неин избор – казва спокойно Петя. – Нека тя да прецени кой път ще поеме. Но каквато и професия да упражнява след време, да съхрани любовта си към книгите и да не забравя, че в Началото бе Словото.

Из книгата на Стоян Тодинов "Когато жените мечтаят", 2006 г.