Песъчинки надежда в нишките безсъние на Мария Хинева

“Нишки безсъние” е дебютната поетична книга на Мария Хинева. Поезия – колкото мрачна и апокалиптична, толкова и объркана и противоречива – както впрочем и цялото ни заобикалящо общество. Очевидно младата авторка живее в свой самотен свят – навъсен, унил, меланхоличен, и единственото бягство от неговата потискаща уединеност намира в обятията на нощта – когато времето за сън се преплита с нишките безсъние, за да изкристализират чистите мисли, да се омесят в зрънцата на пясъчния часовник и да изплуват преродени, променени, с нова надежда.

Времето в пясъчен часовник –
кучешко лакомство,
кокал,
гледаме го,
то не пее, въпреки че часовниците дишат
и се променят.
“Първичност”

Власинките надежда, преплетени с упование и скрити дълбоко в безсънието, вещаят бленуваното добро – божествено и човешко, във вътрешния и външен свят... и всичко това на фона на тривиалния въпрос: трябва ли животът да е толкова сложен? Вероятно така са ни отредили боговете, и със сигурност нашето битие е отражение на тяхното.

Боговете поглъщат котките
като нектар –
ядат ги с целувка
и с всяка целувка се раждат
елегантни хищници.
“Опашка”

“Нишките” ни водят до прозрението, че не можем да избегнем кръговрата, смяната на нощ и ден, сезоните, годините... А можем ли да се отърсим от самотата? И дали трябва?

Следобедът, засрамен от молбите си,
се потапя в хоризонта.
Все пак луната е самотна птица.
“Следобедно безсъние”

Мария, като всеки млад човек, обича да мечтае, обича да обича, обича доброто... сред прозаичната сивота на делника тя търси чудото – това чудо, което да й помогне да открие добротата, любовта, красотата. Не е лесно, разбира се, да се измъкнеш от оковите на догмите, да скъсаш въжетата на каноните, да се откъснеш от самотата, да победиш безнадеждността, да надделееш над всички несгоди и да се извисиш до светлината. Да, трудно е, но си заслужава! А когато човек истински желае и си постави цел, тя е постижима.

Може да се каже, че да затвориш буква в кафез
и да държиш кораб в бутилка
е едно и също,
но когато костите й се издуят с време
тя е завръщащо се възмездие.
“Буква”

Сравненията в изразните средства в стиховете на Мария Хинева на пръв поглед звучат малко странно, абстрактно, непривично. Поетичната изразност като паралел между достижимо и недостижимо, тривиално и хиперболично е пряка заявка за вярата в чудесата. Ако повярваме в чудото, то ще се случи. И, съвсем не на последно място, трябва да се постараем да формулираме точно нашите копнежи и стремления, защото те ще се изпълнят точно както сме ги пожелали.

Чудесата станаха делнични,
като хиляда пожелания, написани
в сгънато листче хартия.
...
Искам да ме удушиш с косата си,
да превърнеш кръвта ми в плитки и да
заживеем в кутия за кибритени клечки.
“Първи впечатления”

Основният въпрос е – трябва ли да стоим безучастни в очакване на бленуваните чудеса, или да продължим по своя път – донякъде предначертан, донякъде от нас избран – към собственото “аз”, към своето място в живота – правилно или неправилно, но нашето, към нашата индивидуалност, отхвърляйки ненашите алтернативи и паралелните вероятности. Със сигурност понякога изборът ни ще е погрешен, резултатите неудовлетворителни, но трябва да съумеем да се преборим със себе си, да надделеем над отчаянието, да прегърнем надеждата... така имаме шанс да победим и себе си, и живота, и времето.

... пещерни рисунки ме поглъщат
в кичур от истерични сънища.
Останките ми – вървели
по едни и същи пътеки,
докато стигнат
до ледени фосили – моето раждане
и собствената ми смърт.
“Чистилище”

“Нишки безсъние” е един сборник с мрачна и противоречива поезия, едно ранно прозрение през призмата на младостта, но някъде дълбоко между редовете се процежда оптимизъм – бяла светлина, проникваща в тъмното пространство на апокалиптичните стихове. Нишките надежда, обвити в тайнството на безсънието, носители на вярата – като упование, очакване на доброто, до което неминуемо ще се докоснем.

----------------
Мария Хинева, “Нишки безсъние”, изд. Либра Скорп, 2022.
----------------
Поетичната книга на Мария Хинева “Нишки безсъние” е отличена с литературната награда “Еквалибриум” на издателство “Либра Скорп” за 2021 г.
----------------