Очите ти говорят

Очите ти говорят

Очите ти напомнят ми безбрежен син океан.
В него не плуват нито пасажи, нито делфини,
нито китове.
Те са два самотни океана,
през които кораби не минават.
Няма острови, няма лодки, тихо е.
Но очите ти говорят.
Те казват ми, че има надежда,
Да сме аз и ти, сами в морето,
на лодка сред тихите вълни.
Очите ми казват ти, че има надежда,
да се скрием в открития океан,
далече, далече!
Очите ти напомнят ми безбрежен океан.
В който потъвам, все по-дълбоко и по-дълбоко,
всеки път щом погледна ги,
и остана в тях за дълго.
Като заключена.
От тези два океана, мен не те е страх,
не искаш да бягам, а те ме гонят с вълните си.
Аз искам да плувам в тях без да стигам до някъде.
Да плувам, да плувам,
все по-дълго, все по-дълбоко, все по-далече...
Очите ти разказват дълбока приказка!
Имало едно време,
едно дъно,
недостижимо,
някъде,
дълбоко,
скрито под вълните,
далече, далече...!