Сънят на лодката
Задрямваше. Свалила бе платната.
Закотвена, лежеше на брега.
С въздишка днес изпрати светлината.
Нощта дойде. Донесе и снега.
Снегът покри я с нежна пелерина,
дървото с белотата заблестя
Танцуваше в съня си – балерина!
Сред пръските на пяна засия.
Обиколи открай до край морето,
достигаше далечни брегове...
Във спомените беше там, където
обичаха я силни ветрове.
Сега заспива. Липсваха платната,
днес беше като птица без криле.
И лодките приличат на душата...
Измръзват на брега от снегове!