Време за тишина
Вървя сама по пътя си безкраен,
по празни улици се скитам,
но светлина в тунела няма
или просто аз не виждам.
И тихо тук е, но не знаеш.
Не чуваш тишината,
а може би така желаеш.
Не те виня,
че глух и сляп си
за моето сърце,
и че не чуваш колко силно тупти
и моли те.
Тихо е и тъмно винаги ще е,
защото няма слънце,
а е черно като в твоето сърце.
Небето плаче,
но не чуваш,
глух си и с безизразно лице.
Тече вода
и капва като някоя сълза,
но по-чиста от утринна роса.
Тихо е
и тъмно винаги ще е,
защото слънцето залезе,
а водата вече не тече.