Знаеш ли какво е тишина?
Знаеш ли какво е
да не можеш да крещиш,
когато вътрешно
като пожар неспирен
за пореден път гориш?
И слаб се чувстваш,
но не можеш да летиш,
не можеш да си птица,
и с крилата си да се спасиш.
Самотата те обзема, сляп си вече.
Тъмно е... и тъмно тук ще си остане.
Като камила сред пустиня,
луташ се, но край няма,
няма и да има.
А студът на нощната пустиня
бавно и болезнено ще те убива.
Душиш се в самота,
но няма кой да види твоята тъга.
Знаеш ли какво е тишина?
Да си на ръба на пропастта
и да знаеш,
че това ще бъде твоята свобода.