Преди да отвориш прозореца си към света, отваряш вратичките на вътрешния си гардероб.
Там, сякаш върху закачалки, грижливо са подредени изпрани и изгладени настроения. Някои дори съвсем нови и все още необличани.
Настроения за студени и ветровити дни.
За жегаво време, без намек за повей.
За прашасали улици и за сокаци с кални локви.
За празник и делник.
За полска работа и за градинско парти.
Настроения за разхвърляне на камъни.
Настроения за събиране на камъни.
Настроения за изскубване на плевели.
Настроения за прибиране на златни класове.
Преди да отвориш прозореца си към света (казват, че очите са онзи прозорец, през който душата наднича и гледа) и преди да отвориш входната врата, за да излезеш навън, нагласяш се в подходящите нагласи.
Настроението е като дреха. За да се чувстваш в него като в собствената си кожа, трябва да е ушита по мярка, да стои добре и да е достатъчно ефектна и за модния подиум, и за селския мегдан.
Що е то Свободната Воля в един предопределен сценарий и отдавна утвърден репертоар?
Да спазваш модните тенденции или да се опиваш от архаизма на винтажа? Да решиш коя от всички закачалки да измъкнеш от гардероба?
И разбира се, да не забравиш и за маската – дали да е еднократна или да бъде за продължителна употреба – имаш лично право на избор.