Антон Дончев

Антон Николов Дончев роден е на 14 септември 1930 г. в Бургас. Завършва гимназия във Велико Търново (1948 г). и право в Софийския университет “Св. Климент Охридки” (1953 г.) Отказва се от престижния пост на великотърновски съдия и се заема с писане. Известен е с романа си “Време разделно”.

Съучредител е на комитет “Съзидание”, състоящ се от приближени до БКП до 10 ноември 1989 г., а понастоящем – до БСП и президента Георги Първанов, писатели, издатели и спортни дейци. От 2003 г. е академик на БАН.

Антон Дончев умира на 92 години на 20 октомври 2022 г. в София, след прекарано сърдечно заболяване.

Автор е на книгите: “Сказание за времето на Самуила”(1961), “Време разделно” (1964, 33 превода на чужди езици към 2008 г., екранизиран през 1987 г.), “Девет лица на човека” (1989), “Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес” (1968, 1992), “Странният рицар на свещената книга” (1998), “Трите живота на Кракра” (2007), “Легенди за двете съкровища” (2015), “Сянката на Александър Велики” (2016).

Филмография: “Време на насилие” (1988), “Милионите на Привалов” (1983), “Завръщане от Рим” (1976), “От другата страна на огледалото” (1977), “Изгори, за да светиш” (1976), “Глутницата” (1972), “Калоян” (1963).

Награди и отличия: Наградата за балканска литература “Балканика” за романа “Странният рицар на свещената книга” (1999), Орден “Стара планина” първа степен (2001), Голямата награда за литература и почетния знак на синя лента, връчен от ректора на Софийския университет Боян Биолчев (2004), Националната литературна награда “Йордан Йовков” (2005), Доктор хонорис кауза на СВУБИТ (2005), Орден “Св. св. Кирил и Методий” (2010 – огърлие за значими постижения в културата и в чест на неговата 80-годишнина), Доктор хонорис кауза на Бургаския свободен университет (2010), Държавната награда “Св. Паисий Хилендарски” (2014).