Лулата на спомена

Роден съм на десния бряг на река Тунджа в град Тополовград, а съм израснал на левия бряг в село Бояново. И на двата бряга има изсечени в скалите тракийски соларни кръгове, може би заради това детството ми беше невероятно слънчево.

Хванах се за китарата в казармата, защото даваха отпуск, а първата си песен – за войнишкия живот, написах върху партенка.

По образование съм ландшафтен архитект и строя паркове. За хората.

През годините, със Светлана Стоянова, обиколихме градовете, насъбрахме приятели, отгледахме децата си – Ариана и Магдалена.

Спряхме се в Бургас и в нашата кухня, приличаща на планинска хижа, завъртяхме Кръга на барда. През 2009 година, с усилията на тази дружина, се втурна към бъдещето бургаският фестивал на бардовете “Солени ветрове”.

Песните имат свой живот. Веднъж изпяти, те тръгват по света – на части, по ноти, по строфи, с внушения и размисли. почти всички стихотворения в тази книга са песни. Събрани са от много места, от много времена и състояния. Студентски години, скитане през градовете, осъмване около масата в Кухнята, спорове с фантастите, зъзнене около огънче на брега на морето, сцени, фестивали... България.