Изчезна като приказно видение

* * *

Изчезна като приказно видение,
гласът ти се изгуби в тишина
и споменът – крилато вдъхновение,
обгърна ме в горчива светлина.

Миг задушевен на проникновение –
боли раздялата, не любовта
и няма изход, лек или спасение.
В безвремие ще потуша страстта

и краят ще превърна в сътворение,
ще се обличам в сбъднати мечти,
ще разпилея болката в забвение
към този бряг, отплавал призори.