Апатия
Вселената е сива и студена.
И празна. Без планети и звезди.
От своята безкрайност уморена
в съзнанието ми се загнезди.
Очаква да й сътворя комети,
да нарисувам слънце и луна,
живот да вдъхна в техните портрети...
Но не помръдвам. Вдишвам тишина.
Косата си разресвам нервно с пръсти,
повдигам отегчена рамена.
Видях пред мен как дяволът се кръсти.
Оставам безразлична. Без вина.