Книгата е любов

Книгата е любов

Есе

“Светът е сцена, а ние сме актьори...” Да ама не! Тази мисъл на Уилям Шекспир е и е вярна, но и не съвсем. Актьори сме дотолкова, че да бъдем каквито желаем в общуването с другите, но най-вече като отношение. Играем роли, но социални. Преструваме се, но сме си ние: шофьорът на такси, учителят по математика, фризьорката от квартала, жената от общината, от библиотеката, от магазина, от книжарницата, от радиото, от банката, от спортната зала... Кой с професия, кой с хоби – всички се отличаваме с длъжността, която изпълняваме. И всички вършим дадени общи битови задачи, които заемат определено време от деня ни – хранене, готвене, чистене, пазаруване и т.н. Почти не остава време да бъдем други актьори или да се почувстваме като герои от приказка, филм... да бъдем тези, които искаме или за които мечтаем... да изпитаме и да се насладим на емоциите, които бихме могли да имаме, ако бяхме някои, които не си позволяваме да бъдем...

Ала... все пак в глождещата истина, че не всички сме актьори на сцената, а само в живота, има и друга истина – тази на книгата. “Дори само фактът, че една хубава книга ни чака накрая на дългия ден, прави деня по-щастлив”, споделя Катлийн Норис. И си мисля: какво щяхме да правим без книгите? Колко беден щеше да бъде животът ни! Колко малки мечтите ни! И щяхме ли да имаме въображение, крила на мисълта, които показват, че има нещо, което прекосява границите на времето, доказвайки, че хората могат да правят магия...

Веднага се сещам за заключението на хан Омуртаг, чийто надпис е издълбан в черквата “Св. Четиридесет мъченици” в Търново: “Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомня за оногова, който го е направил.”

Да, истина е, че човек не умира истински докато има кой да го помни. Но поколенията се менят, идват нови и на практика е невъзможно да познаваме всички лично. Какво тогава ни свързва и ни кара да помним?

Неизменно това е книгата. А тя е любов!

Никой не сяда да пише заради омраза. Историкът, лирикът, артистът, учителят, пътешественикът или просто човекът излива мислите си чрез писмено слово, за да предаде това, което носи в сърцето си; това, което е научил; това, което му е скъпо; това, което му е направило впечатление и разбира се – това, което е запомнил.

Често най-запомнящи са великите дела или малките добрини, талантливите съдби и богатите души, изстрадалите будители и борбите за справедливост, достойните управници и преданите любови... За тях пише света, за тях се вълнува... и заради тях съществува.

Ако не бяха книгите, нямаше да можем да се докоснем до магията на четенето. Според Монтен, не съществува по-продължително удоволствие от четенето. Съгласна съм с него. Човешкият дух е жаден за знания, за дълбочина на мисълта, за пътуване и опознаване на различни забележителности, народности, култури... За съжаление, един живот не стига, за да може човек да разбере, види и научи (за) всичко. Няма как да бъдем навсякъде. Просто животът е устроен така, че през по-голямата част от него, ние работим. (не за лошо и има смисъл) Често обаче искаме да избягаме от рутината. Възможност за това ни дава книгата. “Четенето ни отнася далече от дома, но по-важното е, че ни създава дом навсякъде.” – казва Хейзъл Рокман.

Каква прекрасна идилия! Да “пътуваш” навсякъде и да се чувстваш у дома си!

Вече споменахме, че книгата е любов. Човек съпреживява. Обиква герои. Влюбва се в образи. Вади поуки. Взима примери. Учи новости. Развива мирогледа си. За да стигне до възклицанието на Кристофър Морли: “Наистина има рай на тази земя – рай, който обитаваме, когато четем хубава книга.” Едва ли е пресилено да се каже по този въздействащ начин. Защото книгата ни кара да живеем и се вълнуваме повече, отколкото понякога в реалния живот. Душата ни, мисълта ни, нашата невидима същност са толкова дълбоки, обширни и богати, че само книга би ги разбрала. Да, случва се не ние да разберем книгата, а тя да се опита да разбере нас.

Рей Бредбъри споменава, че е получил образованието си в библиотеката и то напълно безплатно. Доста хора са и биха могли да бъдат като него. А както е ясно, колкото повече знае човек, толкова е по-интересен и за останалите; толкова по-смислени са и дните му. С други думи – който е открил книгата, не се чуди какво да прави. Не случайно Пиер Бауст съветва: “Търсете хора, разговорът с които би струвал колкото хубава книга.”

“Книгата е може би най-сложното и велико чудо от всички чудеса, създадени от човечеството по пътя му към щастие и бъдещо могъщество.” – обобщава М. Горки. Да, според мен човек би могъл да се научи на щастие чрез книгата. Тя е един начин да не бъдеш самотен, когато си сам. Да обикнеш самотата си. Да дадеш ценност на времето си.

Наскоро приятел-писател бе отправил въпрос в социалните мрежи: “Какво свързвате с думата “свято”?” Имаше различни отговори, които водеха до един – каквото е важно за всеки отделен човек. А какво ни е важно? Това, което обичаме. Аз лично освен хора, обичам и книги. Защото книгите идват от хората, а те ги пишат с любов.

Любовта е ценност и е свята. Така, както е и книгата. Тя струва толкова, колкото и човекът, който я пише. И чете...