В сърцето на синята стихия

“Богородични морета” е нарекъл новата си книга с разкази Динко Динков, изд. “Либра Скорп” – Бургас, 2023 г. В предговора си към нея редакторът Ваньо Вълчев споделя: “Пъстрилото от герои... са до болка реални хора, сред които авторът не само е живял.Той е успял да се вслуша в това, което те му разказват и споделят, да ги разбере и да съпреживее техните малки радости и немалки трагедии, предначертани от съдбовната им свързаност с морето. Морето – нивата им, която ги храни, синята безбрежност, която ги примамва, непостоянният му нрав, който ги предизвиква, безкрайната синева, която дава смисъл на живота им. И непредвидимостта му, която взема жертви. И дързостта им, която често е близка с жертвоприношение”.

За морето у нас е писано и много, и малко. То е ставало обект на възхищение от редица автори, често пъти е идеализирано и използвано като фон за истинския сюжет на дадено произведение. Малцина са обаче авторите като Динко Динков, които са го възприели като своя втора природа, живеят с него и черпят темите си от променливата му същност. Морето в разказите му е изживяно от него самия и допълнено от колорита на цяла галерия от типажи. Почти всички – рибари, за които светът започва с хвърлянето на мрежите, а разговорите се въртят пак около улова, кой къде е бил и какво е хванал. Привидно мъничък свят, изтъкан от морска пяна и блясък на пасажи. Но неоценим с богатството си на впечатления, преминали вълнения и опасности, които не спират посветилите се на рибарлъка във всяко едно време. Сам авторът споделя: “Още ме люлее в нощите онова море, в което други рибари по-късно ме понесоха с лодката си към Емине, за да се гмуркам, да се влюбя безпаметно, още не мога да си представя как съм живял без море в равнината, как живеят хората без море в равнината, как живеят хората без море, без необятната обич, без синевата, без усещането за свобода и дълбини... Без някого, с когото да делят безпокойството си...Как ме тласка към върховете си вълната, разпилява ме и после ме отпуска в смиреното си тяло, в майчинските ласки на водораслите, в доверчивото разтваряне на мидите, за да премина през пясъчните врати на болката и страданието към себе си – от разкаянието към опрощението и добротата...”

“Богородични морета” е сбор от случили се неща, в които участва и сам авторът, затова можем да наречем книгата и автобиографична. В нейните разкази Динко изповядва любовта си към морето; нетърпението си да слее със солената му същност и да сподели с читателите какво е преживял. Той е майстор и на пейзажа, който винаги съпровожда споделеното през различните сезони. Чрез него разказва своите патила сякаш цялата рибарска общност и това не е чудно – случилото се на един се случва и на други, докато цялата плетеница от спомени се превърне в епос, който непрестанно се допълва и обогатява. Съществуват и местностите, включени в повествуването: Шабловият кой, Голяма Мона Петра, нос Лаксата и т.н. Авторът прекрасно ги познава с рибарските колиби, менящата се посока на ветровете, кога и каква риба може да се очаква. Но по-важното е друго: че разказите са издържани в тон на изповедност. Зад привидната им делничност Динко е внесъл психологичните нюанси на изживяното. То не само се е случило, но се и запечатало дълбоко в съзнанието му, както и в съзнанието на останалите рибари. “Сухоземните” читатели попадат в свят на сурова романтика, която съпровожда героите на Динко Динков в борбата за хляб и физическо оцеляване. Те са обикновени люде, за които ежедневната среща с морето е нещо, разбиращо се от само себе си. Препредавано от поколение на поколение, осмислено като стълб на бита и духовността. “Обикне ли те яростно морето – споделя той – някой ден навярно неговата истина ще те превземе напълно и няма да ти позволи да се завърнеш...”

Очарователни са и онези текстове, в които авторът споделя за гмурканията си в подводния свят. Една друга планета, дишаща мощно в безкрайните си предели, криеща енигматичност в своя интимен свят.

Очарование носи и самата книга в цялостния си замисъл да ни разкаже за авторовите преживявания с морето, както и за людете, орисани да бъдат негови поклонници за целия си живот. Привидно груби, калени в бурите, които са преживели, те по своему изграждат малка планета, отразяваща философията им за действителността, за нейните ценности и стойности. През всички страници на повествованието минава калената дружба между човека и морето: наистина проверена многократно в дните на бури или на спокоен риболов, на измамно затишие и грохот на вълните, блъскащи брега. Съпоставката между човека и стихията всъщност отразява крехкото единство между безсмъртието на синято и човешката тленност; на философското възприемане на нещата такива, каквито са били вчера и днес, а вероятно ще си останат такива и в утрешния ден. Привързаността на автора към морето, което той познава и обича дълбоко са изградили от разказите в “Богородични морета” тематична монолитност. Героите си приличат така, както е протекъл животът им и можем да ги възприемем именно като хора на тежкия физически труд, с който те са орисани. Но зад кратките описания разбираме, че всеки от тях е малка планета, белязана с индивидуално възприемане на нещата такива, каквито са. Над тях е бог, а до тях – лодката, без която съществуването им би било немислимо. Такива са Карандаша, Христо Бекчелията, бай Ламбо, Христо Киряков... Галерия от личности, изграждащи край морето на Обзор своя си рибарска общност: едновременно делнична и много колоритна. За която не предполагаме, че съществува, докато не се докоснем до нея. Динко Динков също е част от тази галерия. Той добре познава психиката на рибарите и отдавна вече сам се е превърнал на частица от тяхното братство. Само човек, дълбоко обичащ морето, може да създаде книга като “Богородични морета”. “Открих съкровищата на подводния риболов. Гмуркам се и усещам спокойствието на морето – част от него съм... Забравям, че съществува и друг смисъл, защото картините ме отвличат. Слагам маската, поглеждам запленен към дъното и в миг се усещам преобразен. Някой друг, когото никой отвън не познава... Морето ме променя и ме прави добър, кара ме да слизам все по-навътре, все по-надълбоко. Когато тръгвам по пясъка към близките, които ме очакват, мисля за безсмъртието. Прераждам се постоянно – и това е моят начин на живот... като поет... като влюбен в синята бездна...”

Книгата “Богородични морета” надгражда творчеството на Динко Динков и създаденото от него досега. Тя е несъмнен принос и за съвременната българска маринистика. Убеден съм, че читатели от различни възрасти ще я оценят по достойнство и ще разгръщат страниците й многократно. Може би – с мъничко завист за обичта към морето на Динко, което ни се ще да докоснем с неговите очи, докато гледаме от брега синята стихия. И да почувствам неговото безсмъртие, за което има място в нашите души...

----------
Динко Динков, “Богородични морета“, изд. “Либра Скорп”, Б., 2023.
----------