Стоян Шивачев

Стоян Шивачев (Стоян Петков Терзиев) е роден в будното странджанско градче Малко Търново в семейството на Петко Терзиниколов от Перошиновци като трети негов син. За годината на раждането му краеведите сочат от 1851 до 1854. Стоян Шивачев пръв от своите братя променя фамилното си име от Терзиев на Шивачев “по патриотични подбуди” .

Завършва началното училище в родния си град, прогимназия в Лозенград и гимназия в Одрин. Получава добро образование по хуманитарните дисциплини и владее няколко езика: гръцки, турски, френски, руски, отчасти полски, справя се с текстове по старогръцки и латински. Предполага се, че ранните си познания по правни науки той е добил в Цариград чрез известния Роберт колеж. Чете усилено и юридическа литература и продължава да се образова. След свършване на средното си образование той веднага бива назначен за първи български учител в село Граматиково. Като учител се свързва с поп Георги Стоянов Джелепов и му помага в апостолската просветителска дейност из българските села в Малкотърновската околия.

За кратко учителства в с. Граматиково, а после е назначен в българското училище в Бургас за учебната 1874 – 1875 година. По време на своето четиригодишно учителстване Стоян Шивачев въвежда нови организационни и педагогически форми, налага светски характер на обучението, увеличава броя на учениците и като краен резултат значително издига престижа на училището.

При освобождението на Бургас на 6 февруари 1878 година, Стоян Шивачев приветства отряда на полковник Лермонтов, а на следващия ден участва в създаването на първата българска община. Назначен е за секретар в общинската управа и е принуден да се раздели с учителстването.

През 1914 г. при едно пътуване в Македония в района на Дедеагач следите му се губят.